сряда, 16 юли 2014 г.

Какво помня, и какво не...!



Не  си спомням, за какво съм роден!? Не знам въобще, дали е трябвало да видя белия свят! Все пак, след като имах неразумен повод да се пръкна, си спомних времето, когато бях бебе на едва няколко месеца. Тогава на моето невръстно рамо се бе появила непоканена пъпка, която за малко да изпрати тялото ми обратно в небитието. Помня, че дълго време плаках от болка, докато най-после майка ми някак си успяла да види и разбере случилото се. Лекарите искали да отстранят пъпката оперативно. Родителите ми разумно, не се съгласили с решението им. Спасило ме някакво универсално мазило, донесено на лекар от чужбина. Все още лекарството било експериментално. Въпреки това помогнало почти чудодейно. Само след две намазвания, пъпката на рамото ми безследно изчезнала, не оставяйки никакъв белег. Спомних си, че веднага след облекчението на оздравяването, доста дълго съм спал. Майка ми изплашена, често е проверявала, дали изобщо дишам.
Спомних си , как играех с децата на деление, гоненица, футбол. После се озовах  любопитен и търсещ, в първи клас. Помня първата си учителка и загрижеността и към такива като мен, едва проходили в учението. Сетих се, как завърших училище. Бях абитуриент. После влязох, остриган до кожа в казармата. Помня, разбира се и първата романтична среща с момиче. Първата целувка! Сетих се и за времето, когато с нетърпение краката ми стъпиха в първия  си работен ден. Помня, колко евтино струваше в магазина всичко. Една нищожна стотинка беше, цял бонбон! Сетих се за времето, когато с баща ми правехме излети в гората, за гъби. Помня, как леко и приятно вятъра рошеше косите ми, и свежия въздух гостоприемно освежаваше дробовете ми. Сетих се за мечтите, които ме връхлитаха тогава. За първото купено с лични средства  колело! Докоснах се, до магията на книгата! Помня  сватбата си. Красивата и млада булка до мен, която изричаше влюбено своето ”Да!”, което направи от мен най-щастливия човек на земята. Сетих се за първото мое дете. Помня, какво щастие се четеше и разливаше по-лицата на родителите ми, които бяха горди от факта, че са станали, баба и дядо. Сетих се, за усмивките им, които разтапяха и моята търсеща душа. Тогава сърцето ми пееше!  Помня, как внасях пари в банката, мислейки загрижен за бъдещето.
Внезапно в мен пристигна, неизвестно как убеждението, че не си спомням, кога дойде новото време!?  Защо всичко бе, така внезапно!? Само за момент тогава изпитах убеждението, че се сетих, каква еуфория беше! Хората около мен се радваха. Скандираха, мечтаеха! И тогава дойде затъмнението! Започнах нищо да не помня. Забравил съм, защо потъпкаха мечтите на хората! Нямам спомен, кой извърши приватизацията и защо!? Само настанило се удобно, новото време, отне от много търсещи хора щастието. Лиши ги от работа и ги изпрати в нищетата и мизерията. Не помня! Защо и мен съкратиха? Забравил съм, как успешно разрушиха заводите, стопанствата, предприятията от които не остана почти нищо у нас. Не помня кризата, която лиши хората от хляб. Забравил съм, как се редяхме нощно време за него. Не помня, защо преди всички се усмихваха, щастливо и поздравяваха всеки срещнат на пътя човек.  Нямам спомен и затова, как ни върнаха нивите и защо земята запустя!?  Забравил съм, как лишиха родителите ми от заслужено висока пенсия, обричайки ги на произвола. Въпреки дългите години, които те бяха дали на родината, тя ги остави, като всичко друго. Забравил съм защо родителите ми умряха, без да могат да си позволят лечение и скъпи лекарства.  Дори не помня, как пристигна доволен разривът, който накара жената, моята любов да ме остави. Виждайки в мен неудачника, без работа и пари, тя прибра децата, моите гълъбчета, и остави тялото ми, само да търси решение, и да се бори за оцеляване. Не се сетих и защо често огладнявам, когато постоянно пия вода. Нямам спомен и за това, че всичко в магазина е на вересия. Забравил съм, какво значи, човек да има пари в джоба си. Дори искрица памет нямам за това, откъде съм намерил воден детски пистолет!? С него неизвестно как, съм успял да сплаша касиерката в банката, принуждавайки я да ми даде част от парите. Спомних си обаче, че с тях за нова година, търсех топлина за жилището си и в замръзналата моя душа. Те можеха да сгреят мечтите ми! Сетих се, че ги запалих с клечка кибрит.  Парите бяха безпомощни! Огъваха се в огъня, молеха се, търсеха помощ!  Усетил през годините тяхната сила и могъщество, тяхното подчинение и наглост, аз неразумният беден червей ги оставих заслужено да изгорят. Както винаги се случва с неудачника, бях хванат. Полицаите нахлуха в жилището ми. Нямам спомен защо ме биха, след като споделих с тях, че съм изгорил всички пари. Забравил съм, съдията, който ме осъди на 10 години затвор. Не помня дори, как ги излежах. Но разбира се, разбрах кога излязох и поех към вкъщи. Когато разтреперани от вълнение моите крака, подушиха бащиния праг и звънецът оповести моето пристигане, вратата се разтвори.  Пред мен стояха непознати хора. Не ги помнех! Но те разбира се ме подсетиха, че къщата ми, бащината е продадена на търг от банката, на която бях изгорил част от парите. Нямам спомен как съм си тръгнал оттам. Забравих и защо!? Единствено си спомням за сълзите. Моите капещи, горчиво върху ковчега на изгубения живот. Живот в който хората вярваха, желаеха, мечтаеха! Неочакван той пристигна безкомпромисен към мнозинството. Отне всичко! Дори замъгли желанието на хората да живеят! А справедливостта? Справедливо е да нямаме спомени! Спомени, които събуждат чувства в душите ни и ни връщат, пак в младостта и безгрижието на един разумен живот в който имаше място и слънце за всички!
 В.СОФИН

Няма коментари:

Публикуване на коментар