За чакането и очакваното

 Човек ако се замисли, ще се сети, че живота е просто едно голямо чакане. И разбира се очакваното от нас е късмет, здраве, любов и още нещо, може би –пари от тотото. Чакането може да бъде, приятно, но не винаги. Родителите ни са чакали с нетърпение девет месеца за да се родим. Спорили са за нашия пол. Едва пръкнали се, ние се включваме активно в живота на всички чакащи. Огладнели ревем за да подсетим майка ни, че сме гладни. С нетърпение чакаме да сменят неприятно лепнещия памперс на  нас и да ни спасят от неудобството да бъдем мокри. В очакване сме да никнат зъби, в без зъбата ни уста. После чакаме, неизвестно защо да порастем и да ни пратят на училище. Нямаме търпение учителя да забележи интелекта ни. Обикновено той вижда единствено белите, които правим и ни наказва заслужено. Чакаме търпеливо през годините и когато успеем, взимаме диплом за основно образование; за средно, и ако сме внимавали в час, евентуално висше. Последното може да определи нашата бъдеща пътека, по която ще крачим уверено напред. В зависимост от нашия пол и интерес, нямаме търпение, харесано момиче или момче, от нас да ни забележи. И когато най после стане това, ние каним желания от нас елемент, и  щастливо чакаме на определената ни среща.Но, когато обектът на нашите въжделения ни пренебрегне и не дойде, се ядосваме, че времето ни е било пропиляно.  Някога, когато имаше казарма, ние мъжете чакахме повиквателната, която щеше да прати някъде в  нашата страна, на която давахме вярна клетва за служене. Там в казармата започвахме неистово да броим дните до уволнението. И когато най-сетне то успееше да пристигне, нямаше по-щастливи хора от нас. След това, пристига щастливо времето, когато се влюбваме. Момичето, чака момчето, да се сети и предложи годежен пръстен. След сватбата младите очакват рожба, която още повече ще скрепи връзката им.

Освен тези чакания и въжделения има и други. Посещаваме редовно всеки месец бюрото по труда, където се надяваме най-после да забележат, че сме безработни и ни предложат някаква работа. На спирката с нетърпение следим, кога ще пристигне автобуса, който ще ни вземе в нужната, нам посока. В магазина чакаме понякога на опашка за да ни обслужат. Посещавайки общината с опасение броим парите в джоба си, които са в очакване да ни напуснат, под формата на задължителен годишен данък. Вече двадесет и пет години всички оцелели българи до сега живеят с надеждата, държавата ни да тръгне към просперитет. Очакваме и се надяваме на всяко следващо избрано правителство, независимо от цвета му, че тези които управляват ще поумнеят. Уви! Те разумно прибират гласувайки авоарите за себе си. За народа пак нищо! Един голям студен душ, който непрекъснато времето изсипва могъщо върху нас и прави живота ни още по труден. Любителят на чашката с нетърпение чака пак, краката му да посетят кръчмата, където бързо ще го обслужат, сипвайки му чаша ракия. Някъде все някой иска и чака нещо. Нова кола, подарък, дете, жена, мъж и какво ли още не. Крадецът е в очакване стопанина на къщата да излезе на пазар за да извърши пъкленото си грабителско дело. Ако се замислим, ще видим, че и природата около нас е в очакване. Сезоните, един по друг се сменят. Нощта отстъпва място на деня и слънцето щастливо изгрява радвайки всички живи същества. Дърветата, които раждат плодове чакат децата в клоните им да узреят и някой да ги обере. Домашните животни, да бъдат нахранени. Чака се рекламата по-телевизора да свърши и следения от нас с интерес филм да продължи. В спорта чакаме с нетърпение, нашия предпочитан отбор да победи. Риболовецът е в очакване да клъвне едра риба на въдицата му.  Някои от нас чакат с месеци да си вземат неизплатените заплати. Други искат увеличение на същите. Поредната доза наркотик е в очакване наркоманът да я влее във вените си. Чакаме партньора до нас в живота да се сети, че имаме нужда от любов. А когато се изнервим  пренебрегнати, достатъчно, ние му я даваме. В болниците очакваме да ни излекуват. Там също се чака на опашка. И тази въртележка в живота в която все нещо се чака и очаква накрая завършва неприятно. Идва момент горчив, когато човек се разболява или остарява и започва да мисли за смъртта. Не му се иска тя да идва и да го безпокои. Но смъртта не пита. Избира поредната си жертва и я отнася със себе си. Тука вече за нас чакането приключва. Единствено червеите са под напрежение на очакването, че ще закусят с нас. И когато скелетът лъсне оглозган, ни остава надеждата, че някога в далечно бъдеще и той ще се разпадне окончателно.Ще се върне към корените си. Ще  бъде превърнат в част от нашия мил дом - земята!

В.СОФИН