Право на избор!

      Седмица преди изборите Геле случайно срещнал своя стар познат Вуте. Не се сдържал и му казал:

-Оно наборе, изборо бил добра работа! Поне така, твърдят ония дето се кандидатират за благото место!?

-Добра ли!? -усъмнил се веднага Вуте. –Как пък не! За едни мое, за други не!

-Оти мислиш така Вуте?

-Оти!? На мене, кой ми дава право на избор, бе Геле? Никой! Чеках  толкоз години да се пенсионирам. Занесох вчера документите. Викат ми:

-Не може господине!

-И оти?  -попитах ги учтиво. А они ми викат:

-Още не сте навършили шейсет и пет години!

-А требе ли? –попитах ги пак, а они ми обясния, че законо бил таков!

-Каков бе?  Верицата ви! -кипнах ядосан и им бутнах документи за 40-годишен трудов стаж.

-Виждаме, че стаж имате, но не може, защото нямате нашите искани шестдесет и пет години.

-Ама нали съм болнав бе! –изплаках им я. - Утре мое да ритнем камбаната и после без пенсия…! А и кой ке земе старец за работа като мене?

-Не може и толкоз! –рекоя и отсекоя мен Вуте. Направо ми резная изборо…! А сега ги гледам мискините. Кандидатират се за съветници и кметове. Да ги избираме…! Нема! Щом Вуте е без  избор, и они ке са!

-Виж шчо! –решил да му даде съвет Геле. –Нали мое, да не работиш до 65-години, щом имаш годините за пенсия…?

-Оно мое! Ама кой ке рани гладното ми гърло? Кой ке го пои с ракия на вересия? Кръчмаро ли!? Едва ли! Вече поумнея и не дават вересия, щом не моем да я върнем! А и държавата… Тая мащеха! И сол не пуска безплатно…! Сичко било с пари.  Я от дека да земем да платим, та да ме вкарат у оная другата група дето ги пенсионират по-рано… Гадовете имат пари и се не им стигат. Се гледат да щипнат от назе… Алчна порода се е навъдила ти казвам Геле! Напаст! Също като въшките!  Като се впият у назе и се смучат… Кръвопийци! Нема отърване!

-Е па я съм решил да гласувам за кмет. –похвалил се Геле. –Шчо ке речеш?

-Щом си будала избирай! Я на избор нема да идем. Оти да им пуним гушите с още пари? Они дават ли на мене Вуте нещо? Нищо! Даже водата за поливане, и она с пари…

-Виж шчо Вуте! Оно и да не идеш се тая! Они предварително са си ушили с конец здраво гащите. Ке бутнат малко парица, ке почерпат и опа-а! Право у властта…!

-Много важно! –изръмжал с недоволен тон Вуте. –Но поне нема да е с моя помощ, верицата им! Они мене, нема да дават избор а!? На им избор сега… -рекъл Вуте и плюл на земята. После отминал съвсем ядосан и угрижен стария си приятел Геле, който останал на същото място още дълго време, замислен с поглед втренчен в отдалечаващия се към кръчмата негов някогашен стар познат.

В.Софин