понеделник, 14 септември 2015 г.

Безмозъчната "твар" на пътя мислеща се за човек!



Когато вие несръчен любителю на високите скорости, плъзнете по-разбитото шосе колата си, навярно се надявате, че дупките благоразумно ще избягат от вас, щом срещнат агресивността  с която се движите. Уви! Недисциплинирани те ловко разклащат вашето возило и с радост ви блъскат, безцеремонно в крайпътната канавка. Понякога за беда това е челна среща с друга кола и не се знае изхода от битката, разиграла се на пътя пред невярващите ваши премигващи в уплах очи. Ако сте се оказали обаче, под влиянието на благодатното и необходимо растение за вас наречено канабис, мозъкът ви, ако все още го имате се чувства постоянно изтръпнал. Веднага забравяте за страховете  и газта на колата отново е активирана по-неудобните завои на пътищата в страната.  Напълно естествено е да не се съобразявате с никой за нищо. Не е в състояние и стоп палката на катаджията да спре устрема ви. Ето, че сте стигнали до кръстовище на което липсва светофар. Без дори за миг да хвърлите поглед вдясно, нито пък да обремените мигачите на колата  в която се возите, веднага завивате в избраната посока. Минавате смело, обаче голяма е изненадата ви, когато се натъквате от другата страна на млада жена, тикаща уверено количка с бебе.
-Какво прави тая бе!? –ревете пускайки  свободно разгневен глас и рязко изпробвате спирачките на возилото си, в което сте седнал и не вярвате на случващото се на пътя.
-Защо пресича?
Чудите се и дори за миг не минава мисъл в чутурата ви, че е трябвало да подадете мигач. Вие сте под влиянието на дрога, алкохол или просто стрес натрупан благоприятно у вас през годините на демокрацията, която защитава правата ви. Вашите права! Разбира се пътят пред вас не създава, някаква за вас алтернатива. Разбит от множеството преминаващи всекидневно коли, лишава и малкия шанс, появил се за любителите на високи скорости.
Ядосан до немай къде, вие правоспособния водач псувате невинната жена, която за момент спира ужасена от воя на спирачките на возилото ви, но после успокоена донякъде успява да пресече цяла, пешеходната пътека. На вас обаче се струва, че ви е забавила и мърморещ, проклинащ всичко и всички, натискате отново педала за газта и дори се впускате внезапно ухилен. Отзад зад вас обаче, някой който бърза повече се опитва да се промъкне покрай возилото ви. Естествено, като всеки уважаващ себе си шофьор вие не обръщате внимание на недоволния клаксон на колата му. Без да отстъпите от положението си на пътя, му показвате ухилен, злобно средния пръст. Видял „милия” жест, другия водач изчаква благоразумно търпеливо светофара да спре устрема на колата ви. И когато това стане, той слиза и безапелационно ви хваща за гушата, мъчейки се явно да смъкне вратовръзката от вашия скъп костюм. Напразно  се опитвате да вземете поне глътка въздух. Наглия „удушвач” според вас стиска здраво и дори плюе в лицето ви, като пуска и в измъчените ваши уши думи, които сочат коя е точно майка ви и какво ще стане с нея.
Но късметът внезапно доброволно, изскача на пътя. Отнякъде пристига кола на контролните органи на властта. Те със сила откопчват ръцете на „удушвача” и вие благоразумно използвате момента да напълните гърдите си отново със свеж въздух. С леко кашляне за да обърнете вниманието към себе си, благодарите на спасителите, появили се на време. Безкомпромисни обаче, те закопчават ръката ви с белезници, които разделяте благородно с вашия нагъл „удушвач”. Той милосърдно като истински християнин, искаше да помогне на Бога, като изпрати тялото ви направо в рая.  Заедно с него в тясната полицейска кола, отивате до близкия участък за изясняване на ситуацията. Докато случая се бистри, вие се кълнете, че сте жертвената овчица и напълно невинен. За съжаление разположените камери на пътя не мислят така и на показ лъсват всичките ваши, не само днешни но и предишни изцепки с които тайно в душата се гордеете. Оставяте се доброволно да изследват тялото ви за алкохол и дрога. Резултатите са благоприятни, но не така мисли онзи който ви е прегледал. Казва ви, че сте изключително агресивен тип, чието място не било на пътя а направо в лудницата. Когато възразявате, изследвалият ви съобщава, че напълно трезв, умишлено сте нарушил всички закони за движение по-пътищата. Това според него доказвало невменяемостта и злобата, която царяла в душата ви. Все пак сте късметлия, защото просто ви глобяват, но вие упорито отказвате да платите. Не случайно се мислите за истински българин. Някакви си там според вас тъпи заключения не са в състояние да нарушат равновесието ви. Понякога обаче се обзет от просветление, защото ненадейно минава мисъл в празната ваша чутура, че не сте виновен вие, а времето в което сте принуден да живеете. То кара крайниците ви да бързат и естествено бедите идват сами.
Интересно обаче, дали така мисли прокуратурата? Сигурно! Щом като войната по-пътищата  не спира а се вихри и продължава жестока и безмилостна. Тя взема безапелационно жертвите си по-всяко време на денонощието. Оказва се, че пешеходеца не е важен, а самия той, шофьора седнал зад волана, мислещ се за недосегаем…
Уви! Статистиката, която всекидневно слушаме, говори за лудостта на пътя. Безскрупулност, безсърдечност, вманиаченост и никакво уважение на пътя, превърнат от всички водачи във фронт без изход.
В.СОФИН 

Няма коментари:

Публикуване на коментар