Драскачи...!

      Върви ги разбери...! Драскачите бе! Все пишат, сумтят, душат и се правят на важни. Писатели били! Че ние дето вдигаме чашите у кръчмите не сме, ли творци. Не всеки умее да глътне пълна чашата на екс нали! А те, драскачите де... Все ровят, мърморят, недоволни са... Искат някой да ги забележи!

Върви ги разбери...! Вместо да се хванат за истинска работа, те драскат и само хабят хартията. А тя е скъпа. Нали знам, като паля печката с нея.

  Ние обикновените дето вдигаме чашите по-кръчмите да не ни е леко бе! Докато не избистрим политиката и размътим главите от ракията, нощта взела, че минала. После жените у дома мърморят. Та лесно ли е да се реши, колко ще се изпие и в какви дебати ще се разбере... Дали за съседа ще има коледни, дали за Геновица или пък, ония управляващите, пак ще помислят за себе си...?

  А драскачите...? Повдигали коледния дух у населението...! Верно ли бе? То ако ние не потрошим нещо у градо, не откраднем и набием някого, нали ще умрем от скука бе?

  Пишат! Мислят се за умни... А държавата, нехае... То мене ако питаш Антоне, трябва да забранят излиянието на чувства, върху хартията. Опитват се драскачите да променят света... То он отдавна се е изменил... Не виждат ли ,че днес животът е в лошотията... В правенето на магии... В завистта! Омразата!

 Ах, как мразя! Ах как обичам да, презирам! За Мунчо коледни пари, а за мене ядец! Нищо! Че не съм ли я лежал пиян под пейките... Толкова години...! Не съм ли заслужил, лев поне бе? Скръндзи! Мунчо с двайсе отгоре, а Гунчо с трийсе долу...

Пак ще требе да се пие на вересия... Или, ако гепим нещо, мое и без пари... Че кой уважаващ себе си днес гражданин плаща данъци? Само будалите! Или некадърните,  да сторят някому нещо.... От страх явно. То демокрацията е това. Да успееш, да гепиш, не улавото, а убавото... Да избягаш надрусан в бъдещето! И да подложиш бананова кора на приятелите... Особено на ония скръндзите, дето не сакат да черпят!

 А как да ги обичаме драскачите де...!? Как да ги уважаваме...!? Пишат всичко така, че ни изтипосват във вестниците. Крадци, измамници, пропаднали елементи, не уважаващи държавата. Как да им простим?

Все се налага да  вземаме силови мерки, Антоне. Добре, че е Спасунчо арапинът... Отиде у вестниците, скъса един два от тях, удари неколко шамари на драскачите там,и те спреха, да хулят с неверните си публикации нас, елементите, които искат държавата ни да бъде с такова мило име: „Територия“!

Ще пишат те...! Ще драскат...! Че кой ви разрешава бе? Кой?

   След тия изказани на глас размисли, пред кръчмата на Драго, Гунчо гаврътна въодушевен последната си глътка от последното съдържание в ракиеното шише, и  го замери по-един уличен котарак. После  облиза мустака си, за да не остане и капчица пропиляна от огнената течност, махна с ръка за сбогом на Антон, местен драскач, и клатушкайки се като стар пират пое към вкъщи, псувайки света!

В.СОФИН