сряда, 27 декември 2017 г.

Удавена любов

Пристигна с тъга непозволена,
днес, звукът от тишина...
Роден в душата угнетена,
болката сърцето, припозна!

Черен дим, събран от суета,
отключи огледало в тъмнина.
Угаси блясъкът на любовта -
човек лиши, от топлина!

Злокобен червеят на завистта,
захапа гладен от плътта,
която мълчаливо в самота,
търсеше красотата на деня!

Пламъкът на красивата дъга,
примигна уплашен от мъгла...
Една за обич, протегната ръка –
сама потъна, удавена в тъга!
В.СОФИН  

Няма коментари:

Публикуване на коментар