неделя, 19 август 2018 г.

Да разтегнем локума!

   Всеки разтяга локуми. Някои хора умеят да го правят с финес. Други изобщо не се справят. Нямаш ли талант, нищо не можеш разтегна, ако ти липсват думи в речника.
-Аз това го мога! –ще каже всеки и ще се хвърли да плещи глупости. Всеки може да лъже. Да! Но да разиграе и подгони в правилна посока думите, да изгради с тях, да извае висок пиедестал на който има шедьовър, това малко или почти броени на пръсти, хора умеят.
  Та нали, ако майсторът зидар, не е изградил правилно стените на къщата която строи, те ще рухнат още при първия трус и ще ни затрупат.
   Така е и с думите. Не умеещият, пълният профан, който не знае да разтяга правилно локуми, да не се опитва да го прави! Току виж залепнал за казаното. Безпомощно увиснал пред очите на хората създал в тях излишно напрежение вместо да облекчи обстановката, още повече ще я нажежи.
Всеки от нас може да използва вместо думата глава, китара. Но да го стори майсторски разтягайки я, умеят само майстори.
-Боли ме китарата! –ще се из цепи нищо не разбиращият.
А другият до него ще попита учуден:
-Каква китара друже?
Но ако каже:
-Китарата ми дрънка от болки, защото снощи бе прекалила с порядъчно дръпвания на акордите с песни полети с Марков алкохол!
Тогава това ще прозвучи не само смешно, но дори и правилно разбрано.
Седящият до него с усмивка направо ще каже:
-Да не съм те наливал аз! Да си внимавал с дръпванията на акордите!
Загриженият приятел обаче ще предложи облекчение с шкембе чорба или зелева такава, ако има.
Това е то разликата да разтегнем и направим нещо интересно.
Хем дърпаме думите като локуми,хем не залепват за нас, а карат околните  не само да се чувстват облекчени с извиращия построен с думи смях, но и да се чудят на мъдростта, която идва от книгите прочетени и разбрани правилно.
    Преди да разтеглим локума, трябва да се убедим дали няма да залепне неправилно и да обиди човека срещу ни. И това е игра. Това е умение да разпределим правилно картите, да усетим дори биещото сърце на този, който ни слуша и да успеем, ако знаем разбира се да го усмихнем, разведрим и поведем към щастието. Защото всеки търси щастие, но не всеки намира такова. А то разбира се се гради с думи, които умеят да правят чудеса. Чудеса но само ако са разтегнати достатъчно, майсторски  точно, проникновено и на място! Така, където има любов, война не е нужна! А, където има думи казани от сърце, има истинско приятелство!
В.Софин 

Няма коментари:

Публикуване на коментар