Може би, Любовта...

 

                                                          

        Любовта бързаше... Нямаше време за губене. Или трябваше да бъде настигната или всичко приключваше преди да е почнало сериозното….

       Да ама как се стига любовта? Не е кон за обуздаване. нито пък плячка, която изисква дебнене. Как да се стигне и подчини? Вятър стига ли се?

    „Може би!“

    Да ама това, може би не помага. И мрежи да се хвърлят и капани да се поставят, все тая. Любовта не е проста. Тя знае как да избяга. А дали ние ще съумеем да я стигнем? И не само... Хубаво е да я уловим. Хубаво? Но наистина не е толкова просто. Цветя ли да и поднесем или просто да се усмихнем? Хм! Да не би да сме луди?!

Може би, трябва да я нахраним?!

„А как да стане тая работа?“

      Любовта обича ли череши?! Харесва ли малини?! Или може би само, смокини?

Да не би любовта да е сладникава?! Или може би прекалено захаросана?!

А може и горчива да е?!

Все въпроси, които търсят отговори.

     Ако прекалим със сладкото, дали пък няма да ни избяга?! Или прекалено горчивото, непременно ще я накара да абдикира, надалече?!

Всъщност каквото и да сторим и да направим, винаги може да сгрешим и да се разминем с любовта.

  Тогава?

Да не би да сме агенти и да я следим, изкъсо?!

Много защо, и може би?!

Всичко е различно! Да може би?

Е любовта е една. Хване ли ни, няма пускане. Поети, писатели са писали за нея и тепърва ще се пише…

  Защо?

Е, никой не знае. Може би?! Да но, тя която често ни бяга и всички я преследваме, разбира всичко. Знае, но ние сме безпомощни в нейните дълбоки недра. Те са прекалено големи и ние потъваме в тях. Все пак… Все пак, това приятели е Любовта с главно „Л“!

В.Софин