Кавалер

 

                            

                                                      

Опипвам почвата с очи.

Тя ме гледа и мълчи.

Правя знаците с уши -

презрението, още и личи.

 

С цел леда да разтопя,

усмивка пускам в свобода.

Тя погледна ме, запя:

„Не струваш, гола си вода!“

 

От мен, стих тогава излетя

за красотата в нейната душа;

За думите, с които пя ми тя…

Погледна ме: „Къде греша?“

 

Разтопявам май леда?!

Коствам, целувам и ръка.

Тя погледна ме“ „Е, да!

Кавалер как да отрека…!“

В.Софин