„Вахта“
Капят сълзливите очи на мрака.
Дъждът ги храни, всеки миг.
Всяка капка пада на земята
с едва дочут, последен вик…
Лъчи пробиват тъмнината
Прозорецът е лунният им лик.
Всеки лъч достига до земята,
всяка нощ, с поредния си вик.
Звезди невидими живеят в мрака.
Крият облаците, светлият им лик.
Всяка носи спомен за „моряка“,
запазил за морето сетния си, вик!
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар