"Живот"

                                                                                          

                                                                                     "Живот"

            Модерен център. Площад. Наблизо магазин за закуски. Пейки, които чакат клиенти.

Сутрин. Всеки бърза за работа. Някои не бързат. Но всички закусват. Встрани от пейките гладни гълъби събират изпаднали, трошици.

    А някъде недалеч, чифт очи. Познали щастието, което вече го няма. То е изтекло като времето с миговете си на красота и безкрайни усмивки лишени от тъга.

     Днес, чифт гладни очи. Бръчки, които прорязват старческо лице.  Брада, която е забравила как изглежда бръсначът. Коси, които нито скоро са видели вода, освен дъждовна, разбира се; нито пък са  вчесани поне до някъде.

    Дрехи подпечатани с „лукса“ създал новото време. Окъсани, мръсни и загубили цвят. Обувки изядени от изминати пътища в градове, където е търсено щастие. Или може би, Живот!

Глътка, Живот!

     Времето бърза. Бързат хората за работа. Закусват на пейките. Трохите се ронят. Очите гладни, вторачени наблюдават.

  След час площадът опустява донякъде. Остават кошчетата за боклук. Някои вече са препълнени с отпадъци. Други по мързеливи едва ли са успели да запълнят дъното си…

     Две глади очи. Крака, които безшумно се плъзгат с износени от времето, обувки по площада. Ръце пребъркващи, кошчетата за отпадъци.

Миг щастие. Не изядена докрай баничка. Част от геврек. Недопит айран.

И една самотна встрани от площада, пейка.

Бездомен старец вече е седнал на нея. Треперят пръстите на ръцете му. Слюнка се стича по устата, превзима небръсната брадата и пада долу върху дрехите изгубили цвета си…

Живот!

Няколко залъка, които старецът успява да хапне не пречат на ръцете му да дробят трохи от намерено парче, хляб.

Гълъби. Пейката е превзета. Всеки е зает да закусва: „Живот“.

Всеки сам щастлив по своему. Група оцеляващи.

Или Живот, който дава сили на крилете на гълъбите да летят. Всеки има своя полет. Всеки търси щастието си.

Някои го намират в трохи от хляб, други в изхвърлени части от геврек и глътка недопит, айран.

 И един самотен старец, който търси своя изгубен живот в новото време, което отдавна вече го е забравило!

2.05.2023год.