Живот в мухъл

                                                                              

                                                      Живот в мухъл

         Първото впечатление, когато нечий поглед се устремеше към нея, беше отблъскващо. Миришеше на мухъл. Влагата говореше, а това само по-себе си се оказваше особено трудно за запознанство.

Стърчеше някак си самотна между всички нахвърляни безразборно по-земята, остарели и непотребни, вещи.

Изоставена и захвърлена като скъсан парцал… Явно беше, че е имала трудни моменти в живота си.

Покрай нея се нижеха хора, но никой от тях не погледна към нея нито пък се спря за миг. Всеки заобикаляше „мухъла“ отдалеч. Вниманието беше общо сякаш разложението щеше да влезе непоканено и при тях, хората.

    Един клошар, на когото от мърсотия не личеше физиономията, може би заради голямата брада и дрехи, които сякаш бяха събрани от различни простори се спря пред разхвърляните по-земята станали вече ненужни някому вещи. Той не се страхуваше от боклука, който превземаше обстановката до него със зловоние. Огледа преценяващо нахвърляното  изобилие и прецени с кратък поглед, че няма нещо, което може той самият да превърне в пари, за да си набави необходимата вечеря.

  Тъкмо отминаваше, когато „Мухълът“ проникна в ноздрите му и го закова на място. Хвърли изучаващо очи сред непотребните вещи и съзря една стара - доста, обемиста книга.

  Любопитството превзе ръцете на брадясалия клошар и го накара да се наведе. Вдигна от земята изцапаната книга в кожена, прокъсана подвързия и надникна вътре в нея. Носът му се сбърчи от Мухъла, но това не му попречи да види годината на изданието, което държеше  в ръцете си. Оказваше се, че книгата е много по-стара от неговите навършени, седемдесет.

       Определено деветнайсети век. Вътре между редовете, някой с химически молив си беше водил бележки, и правил изводи за живота.

   Стара, окъсана, непотребна никому книга…

Изхвърлена на боклука като всички други нейни посестрими, които вече бяха изживели времето си.

Новата епоха на развити технологии не им даваше никакъв шанс за бъдеще.

А нима, клошарят с неговите седемдесет имаше право на такова?

Нима и той не бе от тези непотребни изхвърлени в боклука вещи?
Нима клошарят не миришеше на мухъл?

Електронните книги изместиха старите хартиени.  Хората започнаха да ги изхвърлят, горят и преследват, сякаш са „вещици“.

Малко от книгите ставаха за рециклиране.

Нима клошарят, ставаше?

Можеше ли той да си върне младостта, да спре времето, което галопира и не дава шанс на някого?

Имаше ли шанс, клошарят? А книгата с мухъл имаше ли шанс?

Някакъв мимолетен последен шанс и за двамата?

Старческите ръце хванали книгата я стиснаха до болка. Всъщност болката беше взаимна. Появи се като искра и  проблесна, като звезда току що намерила нов път за себе си.

           Усетил тръпка от болката в душата си, старецът прегърна книгата, целуна я въпреки мухъла ѝ, и я отнесе в тъмното.

     Тази вечер като всяка друга той щеше да търси подслон за тялото си. За душата беше намерил. Приюти се в една стара съборетина. Изоставена къща, която умираше като всичко станало ненужно вече в една нова епоха, която налагаше свои правила.

      Докато вечеряше с едно намерено в боклука парче, хляб и пиеше вода от пластмасово шише, също открито в контейнер, старецът мислеше за живота който си отива. Изнизва се и сякаш никога не е бил. Но в краката му се намираше обемистата книга от деветнайсети век. Погледна я с умиление. Старо издание на библията за живота. Отвори я и на светлината на огъня, който беше запалил с парче от прозорец, прочете част от първа глава:

„27. И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и  жена ги сътвори.“

   Никъде не намери и намекване за нещо друго. Като например всеки да се определя сам. Дали да е риба щука или шаран?

Бог е казал какво да бъде!!!

          Старецът се усмихна. Вече нямаше да бъде сам. Щеше да има другарка, която да сгрява вечер край огъня премръзналата му душа от наложени силом, нови правила.

     Светът се изменяше. Всеки го виждаше! А виждаме ли го и ние, днес, когато от името на парите се водят войни и се пренебрегват чувствата на хората? Всички оръжия с една цел, нови правила, ново мислене. Изкуствен интелект, който предлага непознати за приятели в Интернет.

     Кой ще осветява тъмните нощи, които предстоят за хората? Трябва ли да забравим за съществуването на лоното на справедливостта и християнските ценности, за да прегърнем чужди идеи, които нямат нищо общо с написаното в Библията?

   Старецът нямаше отговори за тези въпроси. Не знаеше и колко дни му остават. Старата библия също не знаеше докога ще просъществува, или дали хората ще осъзнаят, че единствено любовта, а не омразата дава тласък за един по-добър, справедлив свят. Свят ,  в който природата и човекът ще бъдат заедно като партньори, а не врагове!

В.Софин 12.05.2023год.