Мисли, които не искат пари

                                                                                   

Мисли, които не искат пари

Не давайте никакви съвети на по младите от вас! Дайте им пари!

Животът – това е движение на пръстите! – възкликнал мъдър палецът на кутрето, което било заето да урежда материалните работи на света в компютъра си.

Защо е нужно да се товарят с движение краката, когато можем да не ставаме от седалката в таксито, за което друг плаща.

Ако имате здрав бастун, използвайте колата само в краен случай.

Движението е живот. Да натиснем педалите на автомобила си.

Следваше живота само, когато имаше пари в джоба. През другото време животът го преследваше.

Човек не може да живее само с хляб и затова е измислил политиката.

Той не знаеше защо живее, но шансът бе да поумнее преди да остарее.

Пътеката му бе утъпкана предварително, за да не спрат възторжения поход на краката напред.

Журналистът трябваше да храни статиите си с наложени силом чужди мисли, за да може да се сдобие с хонорар, който да изхрани и него.

Истината беше някъде там отвън сред хората. Стоеше, въздишаше, но не я забелязаха в тъмното. Беше забулена.

Има ли паметници без история? А история, която е забранила създаването на такива?

Историята я пренаписаха. Не за друго, а защото бяха решили, че пречи на бъдещето, което надничаше с любопитство към миналото описано в книгите.

В.Софин   19.08.2023год.