Усмихнати умозаключения
Все повече оценявам хората. Не знам още колко ще ме имат!?
Все повече оценявам кусурите. Иначе нямаше да съм пишман
планинар.
Оценявам на татко шамарите. То друго иначе не спира нас,
планинарите.
Оценявам нощни кошмарите. Сънувам редовно на живота, шамарите.
Все повече товаря себе си. Усещам, че и на други хора тежи,
товара ми.
Все повече оценявам старостта. Помага ми често да се сещам
за младостта.
Оценявам страха на хората. Днес с една заплата не живеят.
Все повече оценявам върховете. Горделиви те, не искат да слязат
при мен за раздумка.
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар