Колко съм деен

                                                                                                   

Колко съм деен

    Седим с приятел в жегата на бира и аз опипвам предпазливо почвата с думи:

–         Хм! Като се замисля във Фейсбук има дейни, бездейни и идейни хора….

–         Нима! -учудва се приятелят. – Кои са според теб, тези хора?

–         Дейни като мен, когато вчера качих снимка на баба ми. Интереса беше голям.

–         Нима?- чуди се приятелят. –Няма начин. Лъжеш!

–         Не лъжа. На снимката баба ми беше млада и по дантела…

–         Каква дантела!? -учудва се приятелят. – Не ме измъчвай!

–         По бикини.

–         Хубаво! – съгласява се приятелят. – а бездейните, кои са?

–         Такива като теб, кибици. Гледат, но не вдяват и все подпитват за да разберат, защо лъжа, че имам снимка на баба ми по бикини.

–         А, ти лъжеш ли? - учудва се приятелят.

–         Ако мислиш, че баба ми е млада на снимката, значи се лъжеш. Ако пък се сещаш, че е по бикини, пак се мамиш. Просто беше по боди.

–         Нима! По боди? – учудва се приятелят ми.

–         Много е просто. Беше старческо, сбръчкано от живота, боди…

–         Интересно. Ами последните дето ги нарече, идейни… Кои са?

–         Това приятелю мой са тия дето си нямат на идея какво правят във Фейсбук. Може би седят там от скука, дремят и търсят да се посмеят на някого.

–         Нима! И на кого се смеят? – интересува се озадачен приятелят, който бях поканил на бира в жегата.

–         Да. Представи си колко много се смяха, даже на снимката на баба ми по боди. Дори тя успя да събере десет хиляди харесвания в youtube.

–         Нима! – за сетен път се учудва приятелят. После ме гледа право в очите намигва ми и пита:

–         Не ме ли лъжеш?

Докато пускам ехидна усмивка се чувам, че казвам:

–         Със сигурност в тая жега, лъжа. Все  пак нали трябва да съм деен. При това толкова деен, че да си поръчаме по още една бира и ти най- после да разкажеш някаква история за Фейсбук.

В.Софин  30.08.2023год.