Дали да не я убия!

                                                                                  

Дали да не я убия…!

        Е, най-после! След години умуване се реших. Убих я без жалост. Имаше, защо!

Сутрин гадината ме вдигаше прекалено рано. Вечер пък, нагла в решенията си ме слагаше да спя. Толкова рано, че редовно изпусках мачовете на шампионската лига по телевизията.

Да беше само това, бих и простил. Щях да я преглътна някак си, като горчив хап, който се пие задължително.

Но, когато прекачи границата и ми отне почивните дни, не издържах.

Плюх в пазвата си за късмет за една пожелана от мен, година по-рано.

   С вещата помощ на времето, я разстрелях окончателно. Убих я на място.

Сега очаквам скромно реабилитиране от властите.

   При това парично. Някои му казват прослужено време, поради навършване на възраст за  пенсиониране след работа, която ми пречеше да живея. Е една година по-рано я убих, а трябваше отдавна, но хлябът ми беше малък. Не стигаше за мен, а и за семейството ми. А дали ще ми стигне сега в пенсия?

Съмнявам се! Не в работата, която убих, а в живота днес, който не позволява пенсиониране. Дори, ранно…

В.Софин 29.08.2023год.