Селският нужник!

Журналист от „жълт” вестник, получил задача, да напише статия за селската тоалетна, или казано на български –нужник. Отбил се със служебният автомобил в най- близкото село. Почукал на портата на една от първите къщи. Помолил домакина да го пусне в тоалетната, уж по - нетърпяща, налагаща се нужда. Влязъл и какво видели очите му. Останал съвсем изненадан, като гръмнат. Изцяло обновена модерна баня с тоалетна. Скъпи, модерни плочки, душ кабина, та чак и вана се мъдрела в този санитарен  възел. Свършил си „работата” журналиста и потърсил тоалетна хартия. Обаче ядец! Нямало такава! Вместо нея на жълт копринен конец, висял на парчета вестник, който сякаш казвал: „Използвай ме де! Нали затова съм нарязан!” Нямало, какво да прави, съвсем слисан журналистът използвал вестникарската, хартия за нуждите си. Посегнал за сапун в луксозната мивка, която приятелски го подканяла с топла и студена вода, да измие ръцете си. Отново опулил в изненада очи! Вместо луксозен сапун, там се мъдрел, така добре познатият ни „домашен”,направен от стара гранясала сланина и сода каустик. Измил се криво –ляво, излязъл от модерният санитарен възел и запитал стопанина:

-Каква беше тази изненада? Да не съм попаднал на хотел? Къде изчезна старият добре познат на всички селски нужник?

-Вече сме в 21 век. Още повече, в Европейският съюз. Значи искаме или не, трябва да живеем по – неговите правила. –отговорил стопанинът на слисания журналист.

-Защо, не видях никъде тоалетна хартия?

-Как няма, да не е свършила! Сега ще погледна! Има! Не видя ли вестника, нарязан и вързан с жълт копринен конец? –казал домакинът.

-Видях, видях, но защо именно вестник!

 - Хората от селото ползват вестника по предназначение,докосват се…! Усещат по-свой начин демокрацията. Защото, все пак сме в Европейският съюз! Иначе, как да разберем, че я има? Конецът е жълт, не случайно. Всички, както се казва са „луднали” по-демокрацията. Така, че и ние от село, трябва да сме в крак с модата! -на един дъх бързо отговорил стопанинът на любопитния журналист.

-Но, не видях вътре и тоалетен сапун? Имаше само домашен! Защо?

-Домашен, защото се намирате на село. Всичко направено, така да се каже е домашно. То е с много по-голяма стойност от закупеното от магазина.

-Как така! Не е вярно! –заспорил уверен в правотата си журналиста.

-Вярно е помисли! С шампоан и тоалетен сапун, човек като си измие косата, независимо какъв, хваща пърхот. Но със селският домашен, няма такава опасност!

Виж и другите ни стоки в магазина! Всичко е ГМО. Доматите гумени без вкус, краставиците също. Месото само името му е месо! Не се знае от какво е, нито на колко години и от къде е внесено. Хлябът и той изкуствен с някакви нови съставки! Затова ние тук на село си произвеждаме, само за нас, всичко домашно. Вярно по- малко, но все пак си заслужава!

-В цялото село ли е така с нови санитарни възли? –попитал отново журналистът.

-Не, само по-заможните. Тези които ходиха на работа в чужбина, видяха там обстановката и затова направиха модерни тоалетни. Все пак сме в Европа, нали е -демокрация? –отвърнал стопанинът.

-А другите?

-Другите, които не заминаха, останаха така да се каже със старият, добре познат от социалистическото ни минало нужник. Но, иначе на всякъде на село, независимо от тоалетната, ще видите жълтия копринен конец, държащ здраво парчета нарязана вестникарска хартия. Всички тук на село се опитват да се „докоснат”,да усетят, така да се каже демокрацията. В момента, това е единствения възможен начин! Все пак, както го е казал автора: „Европа цяла, все в нази гледа”!

Съвсем, онемял от слисване журналистът благодарил с половин уста, на домакина за откровеността. Запалил колата си. Върнал се в града и написал статията, която успяла да шокира, не само родните ни градове, но и цял един Европейски съюз, в който разбира се, членуваме и ние българите!

Васил СОФИН