Кой е виновен?

Е, най-после…Доживяхме да видим стачка! Не символична –еднолична! Всеки един от нас, гражданин на държавата е недоволен от нещо. Искания много…Даже има хора, които не знаят, защо са излезли да протестират. Или, както го беше казал Алеко Константинов „РАЗНИ ХОРА РАЗНИ ИДЕАЛИ”!

Млад  „прохождащ” репортер излязъл на жълтите павета, сред протестиращите хора на площада. Идеята, която ненадейно хрумнала в главата му, била да запише нестандартните искания на народа. Изненадата от желанията на хората, учудила младия репортер. Оказало се, че почти всички излезли на площада имали такива. Спрял двама младежи удостоени от мнозинството, като „лумпени”и ги попитал:

-Защо го правите? Хвърляте камъни по – полицаите! Трошите! Палите!

-Как защо! Млади сме! Кипим от енергия! А къде другаде, да я използваме, ако не тук, на площада. Сам виждате, няма работа за нас младите. Ако имаше,там щеше да отива натрупаната енергия. Работейки, ще сме в полза на обществото. Сега не сме…За това „парата” изпускаме тук на площада.

-Значи вашите искания са за работа? –решил репортерът да уточни.

-Да, това са нашите желания! Работа и не каква да е заплата, а Европейска! Това ще рече прилична! За да сме по-убедителни в исканията си ползваме силови методи. Камъни, огън и всичко каквото намерим и пригодим за целите си!

Поклатил глава в знак на разбирателство репортерът и спрял други хора.

-За какво протестирате вие? - обърнал се той, към мъж и жена, виждайки в очите им изразена интелигентност.

-Ние, и не само ние,протестираме за „износът”, който господа управляващите направиха през последните 23 години!

-Какво е изнесено от страната ни, като нищо не е произведено?! –попитал съвсем учуден младият репортер.

-Как какво! Не виждате ли? Сляп ли сте? Колко „светли”умове, благодарение на управляващите бяха „изнесени” успешно и внедрени в помощ на чуждите икономики. Вместо да се възроди нашата страна, други държави се облагодетелстваха. При това съвсем безплатно! Вместо да влезне поне едно евро в държавата-всичко за чужбина!

-Какви са вашите, искания? –попитал репортерът.

-Да се върнат „Светлите”умове на България! Без тяхна помощ, трудно ще се справим! Сам виждате, колко много протестиращи има. Много хора са излезли! Дори сме сигурни има и такива, които не знаят, защо са излезли! Където тълпата, там и те!

-А вие приятели, за какво протестирате? –обърнал се към друга група хора, репортерът.

-Протестираме за „вносът”в страната ни! Всичко се внася! Нищо не се произвежда тук. Както навярно знаете! Дори вече българинът е спрял и не се „възпроизвежда”. И защо, като е по лесно да „внесеш” от чужбина хора. Даваме паспорти с българско гражданство и готово! Защо му е на нашенецът да се напъва? Няма смисъл! Няма икономика-няма прираст! Сам виждате, нищо не върви!

-А исканията ви, какви са? –попитал любопитен репортерът.

-Искаме заводите, или това, което е останало, неразрушено от тях, да започнат работа! Производство! Работи ли икономиката, ще заработи и прирастът на хора в страната ни. Демографският срив, тази голяма „дупка”, бихме казали, ще бъде успешно запълнена!

Погледнал встрани младият репортер и какво видял!? Групичка клошари също протестира!

-За какво протестирате вие? –обърнал се слисан към тях репортерът.

-Как за какво!? Преди в контейнерите имаше ред. За всеки по нещо! Днес човек трудно, ще намери нещо годно за ядене. Само мизерни обелки! Стиснати са станали хората! Забраниха на моловете да изхвърлят, старата с изминал срок на годност стока. Сега я горят! Вместо ние да вземем от нея, за да оцелеем в това трудно време.

-Но стоката беше забранена, заради здравето на хората! - Възразил учуден репортерът.

-Здравето! Че, то има ли здрави люде в България! Всички са болни! Едни страдат от нерви. Други сами разговарят със себе си. Даже съвсем откачили, посягат на най-милото: нашето бъдеще децата! Тъй, че нашите искания са: преди да изтече срока на годност на храната в моловете, поне ден преди това, да се раздаде на такива като нас! Все пак, тук живеем! Някои господа управляващи, би трябвало да се съобразяват и с нас. Искат или не!

„Каква „пъстра” тълпа” –замислил се репортерът. „Толкова много искания! Всеки желае нещо! Търси правото си! Но дали държавата го знаеше? Защо нехаеше? Защо си траеше?”

Сложен отговор от управляващи: -Не сме виновни ние! Европейският съюз диктуваше условията!

А кой е виновен? Явно никой! Освен голямото търпение на хората! То е виновно! А сега накъде? Бъдещето най- добре знае! Ще поживеем, ще помъдруваме, ще видим!

В. Софин