ФЕН !

Във времето, когато в нашата България, креташе, стъпил на здравите си крака социализма и работа имаше за всички се намираха хора, които обичаха да сменят, често работното си място. Може би те, бяха авантюристи, които обичаха експеримента.  Търсенето,  на привлекателен добре заплатен труд, изгодно място под слънцето, караше хората да се вълнуват. Мисълта,  ако не си харесваш работата не ги безпокоеше много. Всеки един момент, човек можеше да напусне и да търси щастие другаде.  Уви днес, не стоят така нещата. Не стига, че човек с голяма трудност намира работа, при това се  оказва, ниско платена, а е длъжен и да трепери за нея. Да я пази, сякаш е малко дете, това се превръща в смисъл на живота му.Несигурността витае, като привидение над всеки един от нас. Без значение, беден богат. Кризата, може да бутне всеки.  Човек ставайки сутрин не знае тръгвайки за работа, дали ще успее, в начинанието си, да остане сух а залъка му цял. В главата на всеки,  постоянно щъкат мисли за съкращение, за неодобрение от страна на шефа, за намаление на малката и без това живото спасяваща заплата. Изложени постоянно на невероятен стрес, обикновените хора, търсят начин да оцелеят в сложната джунгла на живота. Затова, много от нас, днес стават „ФЕНОВЕ”!

Един такъв, обикновен човечец , работел в частна фирма. Треперел да не бъде съкратен в безпощадната криза. Тя с наглост успявала да изсмуква силата и волята, не само на него, но на всички хора, които търсели щастие под облачното днешно небе. Нервите които натрупал на работното място търсели отдушник. Налагало се спешно нещо да направи. Да промени. Търсил начин, да изпуска натрупаната седмична „ПАРА”, която се състояла от натрупан стрес и негативизъм. У дома го изнервяла допълнително, недоволна вечно,  мърмореща жена. Децата го тормозели с домашни. Затова решил, да стане ФЕН!  Но, не истински, като почитател на отбор, а ФЕН по-принуда. Почнал  в края на всяка седмица да ходи на мач. Там изпускал „парата” от натрупаният работен и семеен негативизъм. Правел като другите фенове,сглобявал бомбички. Така подготвен, преди да влезне в стадиона, купувал домати, яйца и безалкохолно. Заемал мястото си според закупения билет. И впервал с интерес поглед в мача. Щом съдията, сгрешал в преценката си и предимството отидело незаслужено на един от играещите отбори, хората около него почвали да псуват. Невъздържани разгорещени привърженици,  хвърляли, каквото им попадне под ръка. Редовият фен, обаче подготвен от вкъщи, почвал да мята яйцата и доматите. Включвал се успешно и в псувните. Щом запалянковците се развихряли на стадиона ставало страшно. Къртейки пейките, започвали масов бой. Нашият ново излюпен фен също с ентусиазъм се включвал. С неподозирана, за самия него енергия, той участвал активно в най-сгорещеното място на стадиона. Не се интересувал, като другите от резултата в мача. Интересното за него започвало, когато някой от пийналите, дрогирани фенове предизвиквал конфликт. Редовно след такива мачове нашият, изпускащ „парата” фен се прибирал, доста насинен в къщи. Щом съпругата го зървала, отваряла недоволна устата си:

-Какво е станало Росене? Пак ли си се бил?

-Аз да се бия! Не! Само защитих ощетения от съдията отбор. Феновете на другия, се нахвърлиха върху мен, като прегладнели кучета.

-Малко ти е било Росене! Малко! Щом като си ги предизвикал, трябвало е да те бият по-сериозно. –казвала му съпругата Берта с недоволен тон.

-Малко вярно, но после ми дойде в повече! Когато връхлетяха срещу мен, няколко полицаи.  Те, успяха да изтупат,  всичката седмична прах, която се беше натрупала в мен. Сега макар и да ме боли се чувствам като прероден. Толкова ми е леко на душата, че съм готов да запея!

-Да бе леко! След такъв бой! – не се съгласявала с него Берта. –Ти да не си станал мазохист Росене?

-Не скъпа моя, така гоня стреса!

-Стресът и аз мога да изгоня Росене. С Точилката за баница, така ще го прогоня, че няма да те безпокои повече. Вместо това ти си губиш времето по- мачове, точно когато има толкова много къщна работа за вършене. Хаймана!

-Ти скъпа, не ги разбираш тези работи. Другата седмица, все пак няма да ходя на мач. Докато не се успокои положението. Да не се набивам на „очи”. Но виж състезанието по-бокс не ще пропусна.-отвърнал Росен с приповдигнат от адреналина тон.

В понеделника виждайки синините по лицето му шефът го попитал:

-Какво става с тебе Росене?

-Паднах! –отговорил сконфузен той.

-Паднал значи! Според мен си бил пиян и то прекалено. Може и за това да са те били!?

-Не е вярно шефе! Мен не ме бият. Аз бия! –отвърнал Росен с още по сконфузен тон.

-Е то си личи, кой кого! Захващай се за работа! Няма да храня такива мързеливци като тебе! Ясно ли се изразих?

-Ясно шефе! Ясно! –отговорил с усърдие Росен. Мисълта, че в неделя ще бъде на боксов мач, сгрявала сърцето му. И когато денят дошъл любителят фен Росен, застанал близо до ринга. Започнал битката между двамата боксьори. По силният успял с няколко добре премерени удара да повали по слабия от него съперник. Виждайки това Росен се обадил радостен:

-Ей слабак, ставай! Мързел такъв! Заложил съм за тебе, да не ми се изложиш сега! Хайде бе! Ще … майката и баща ти! –продължил унесен в двубоя Росен.

Рипнал бързо като ракета обидения боксьор, прескочил въжето на ринга и чукнал две силни крошета на нашия фен. Рухнал Росен като подкосен от удара. Но все пак намерил сила да се  изправи.  Както обикновено се прибрал отново насинен в къщи.

-Какво Росене! Пак ли си се бил? –посрещнала го с думи Берта ядосана.

-Не скъпа, не съм се бил. Биха ме!

-Нали ти казвах! Стой си в къщи! Има работа! А ти, хаймана! –обидила го отново жена му.

-Какво разбираш ти от спорт Берта? Нищо!- отвърнал с откровение Росен.

А на следващата неделя нашия фен се включил в организирана стачка. Недоволни от високите данъци и безработица доста хора излезли на площада да протестират.  Появили се така наречените лумпени. Започнали да хвърлят срещу полицаите, камъни, яйца, домати. Не пропуснали и да псуват. Нашият упорит фен Росен, също активно се включил с подръчни средства. Това обаче преляло чашата. Арестували го. Съобщили му в съда, че го съдят за хулиганство.

-Кой аз хулиган? –отрекъл той. –Аз съм фен, запомнете това. Не съм излязъл случайно на улицата.

Но колкото и да протестирал, осъдили го по- бързата процедура. Дали му месец за обществено полезен труд. Трябвало в центъра на града,  да подрязва тревата от градинките. Да полива лехите с цветя. Да мете пред общината. Въобще момче за всичко. Докато се трудел на площада проклинайки съдбата си минали трима негов познати. Също фенове. Видели го как се труди с пот на челото и го попитали:

-Какво правиш тук, да не си сменил работата си? Хайде да те водим с нас на мач!

-Не може, не ми дават. Тук съм както казват закотвен, към общината. Но вие вървете! Не се срамувайте! Но все пак за благословия: майната ви! –отвърнал с ядовит тон Росен.

-Защо псуваш бе?

-Защото така искам! –отвърнал фенът и отново ги благословил с „майна”.

Скочили тримата и го набили. Лежи Росен пред общината и пъшка. До него на една страна захвърлена счупена кофа, на друга метла на две строшена. Излязъл кмета пред общината. Видял Росен да лежи. Попитал го:

-Какво правиш мързеливецо? Защо не работиш?

Погледнал и видял нашия фен: натупан окървавен, лежи пребит и откровен!

-С кого пак отново си се бил Росене? –полюбопитствал кмета.

-С никого! Просто се подхлъзнах и паднах.

-Не лъжи! Ти си бил много конфликтна личност бе Росене?

-Кой аз! Не е вярно. Конфликтите ги създавате вие, управниците, търсещи,  единствено печалба за себе си.

-Защо мислиш така? –станало интересно на кмета.

-Защото стресът, който създавате, трупан седмично в нас обикновените хора идва в множко. Напрежението ескалира. Някои не издържат и се самоубиват. Но аз не съм толкова силен духом за да го направя. Пък имам и семейство. Не мога да избягам от отговорност. Така избрах като мое хоби да бъда фен. Фен който, ще предизвиква хората. Не за друго, а за да може натрупания седмичен стрес да се изпуска. Също като прегрятата пара. Не съм обаче виновен, че съм имал късмет да се родя в това объркано демократично общество.

По-добре фен,

честен откровен-

отколкото душата в плен!

„Интересно” –мислел си кмета отдалечавайки се от Росен. „Този човек, май има право. Всеки търси способ за освобождаване на напрежението от стреса. Някои хора успяват. Но, това е доста странен подход. Въпреки, че постоянно носят синини от бой феновете са щастливи по-особен невероятен начин. Такива хора са смели! Никой и нищо, не може да ги сломи. Макар неразбрани от мнозинството, те феновете знаят как се изпуска натрупаната „пара” от напрежението, в нашата мила страна, където за момента, няма нищо друго освен тъмни облаци!”

 А кога ще грейне слънцето за всички,  не се знае. Но бъдете търпеливи приятели, за всеки един от нас рано или късно ще изгрее истинско сгряващо душата слънце!  Нужна ни е ВЯРА в собствените сили за да се справим заедно за едно по добро бъдеще! Бъдещето на децата ни!!

В. СОФИН