В особено трудното време в което живеем, днес човекът се
сдоби с две лица. Първото е, както се казва за пред хората. Приветливо,
усмихнато, отзивчиво. Другото негативното е с такава гримаса, сякаш човекът
току що е усетил, неприятна болка в здрав зъб. Но вместо това, е успял да хване
завистта. Човешката завист! Между нас
изпълзя тя, неумолимо родена от новото време. Започнахме да се държим
изкуствено, с фалшиви усмивки. С подигравателни подмятания на човека зад гърба.
Гледа българина съседа има всичко, а той не. „Откъде накъде!”-пита се той. Това
което притежава той, му се вижда, като зрънце незаслужаващо внимание. Преди
хората общуваха по-между си с много по-искрени усмивки и желание. Днес
поздравяваме някого с рождения му ден, но вместо с топла усмивка и искрени
пожелания, ние правим насилствена гримаса и мислим, щом черпи, значи има пари, не
е за жалене. Защо, няма ли право, поне веднъж в годината, човек да се почувства истински щастлив и
желаещ и другите с него да споделят радостта му. Не, не може! Завистта изплува
в нас, стаена за момент на дъното и с наглост
скапва душите ни, които са раздирани от злоба, не от любов. Мислим си, че ще живеем вечно.
Заблуда човешка! Братя и сестри се мразят по-между си. Не си говорят с години.
Защо? Защото баща им, приписвайки имота дава на едното отроче повече, а на
другото по-малко. Това поражда завист и омраза. Интригата появила се точно в
този момент лишава от обич, задружните някога братя и сестри. Родителят им,
обаче е направил своя сложен и за самия него избор. По- голямата нива,
естествено според него е да я даде на по-трудолюбивия брат и не толкова за
това, колкото не му се иска да я раздели на малки парцели, от които както се
знае няма полза. Другият наследник обаче не е доволен. „Защо?”-казва. „На брат
ми голямата а на мен малката.”Вместо да види очевадното, той насочва омразата
си срещу брата си. Излиза, че някои действия предизвикват човека. Изкарват на
бял свят, неговата двуличност. Но, ако все пак този човек се окаже умен, той ще
знае: Живота е кратък! Няма смисъл от омраза и завист!
Но до тази житейска истина, според мен малко хора са
стигали. Човек се ражда гол и така си отива. Защо е нужна тази алчност, тази
двуличност?
Единствено тя, любовта между хората ще спаси света от
унищожение! Нито омразата, нито интригата, ще доведат човечеството до
просперитет.
Днес е нужно: Да си подадем истински ръка, един на друг. Да
забравим, че съществува двуличността, която разрушава, най-добрите качества в
човека, всичко хубаво сътворено от него. Да оставим лошото да си отиде от
сърцата ни! Звучи, като утопия. Но ако всеки един от нас хората, прави на ден
поне една малка добрина, светът тогава, ще се превърне в много по-добро място
за живеене!
Душа сложна със грешка-
Пълна с интрига човешка!
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар