четвъртък, 9 май 2013 г.

Дългоочакван глас за демокрация!



Хубаво нещо е демокрацията. Особено когато я има! Ето, че  отново ще гласуваме. Демократично? Голям куп от партии за кандидати, които „крещят” на своите избиратели: „За нас гласувайте, ако искате да сте добре!” Всички твърдят едно и също. Как нашенеца, „редовия” –да избере правилния път, който най- после ще го изведе до истинската демокрация, а не до тази която ни втълпяваха досега за правилна. Сложен избор! Партиите се надпреварват, коя да извади по- кирлива риза на другата конкурентна за да я отстрани, по-пътя към властта. Сладък е този път! Всяка една от тях, се стреми по- някакъв дори и нечестен начин да стъпи уверено на него. Компромат след компромат! Все пак макар и трудно, всеки един от нас вече е направил своя избор. Дали е бил правилният? Единствено бъдещето знае. Някои от нас, ще продадат гласа си, макар да знаят ,че са в нарушение. Защо ли? Защото утре, може би, ще си останат само с тези, сладко спечелени, по нечестен път пари и с празните обещания от избраните нови, жадуващи властта кандидати. В какво са единодушни всички, досега избрани депутати от различните партии? Първата и най- важната за тях работа е да си гласуват удобни нови заплати според инфлацията на страната ни. Отделно друг куп привилегии. Защо? Защото се мислят за привилегировани, избрани от народа. А какво става с обещанията на хората гласували за тях? Почти нищо, бих казал. Ако все пак по - някоя програма се намерят работни нови места, за мнозинството от бедните слоеве на обществото ни, добре. Но, после хубавото, свършва до тук. Работят, трудят се хората за насъщния и какво получават, нищо  в замяна. Месец, два три, даже половин година. Без заплата! Няма! „Ще ви заплатим труда, достойно”- твърдят работодатели. „Но сега сме в затруднение. Криза е! Изчакайте!” А, обикновеният трудещ се не е в затруднение. Кой, ще плати сметките му, към държавата, които постоянно без милост се увеличават? А с какво ще се храни и отглежда децата си? С въздух! Той поне все още е безплатен. И все на вересия! С вересията стигнахме, до къде? До просията! Взима принуден от обстоятелствата, човек кредит от банките. Не може да ги върне на време. И утре вече е изхвърлен,  безпомощен на улицата. След като банките слагат лихви по кредитите, нужно би било, такива да има и върху заплатите на трудещите се хора в страната ни. Ето, това е демокрация, бих казал! Не взимаш на време заплатата си, шест месеца, без такава. После с лихвите получаваш осем а не шест заплати, които инфлацията в страната ни вече е изконсумирала. Но, народните представители в парламента, решават други проблеми, които не касаят мнозинството. Винаги бизнесът е затормозен. Обикновеният трудещ се не. Каква криворазбрана демокрация, нали!? Така, че не е интересно кой ще спечели изборите!? Интересно, става после, дали избраните, ще имат достатъчно ум и достойнство за да задвижат работата на малките трудолюбиви „мравки”, без които бизнеса не може да съществува. Има ли справедливост, ще има и просперитет в държавата! Ако продължим старата традиция на терор срещу обикновените хора, нашата прекрасна родина, ще престане да съществува. Който не избяга в чужбина, а остане тук, умира.Утре в бъдеще, тук ще има хора, но не и българи. Всякакви чужди елементи, ще се бият и твърдят, че някогашната българска земя е тяхна!
Така, че за да има демокрация, за да бъде тя истинска, а не удобна за малка група от обществото ни, трябва да има справедливост.  Справедливост за всички!
В. Софин   

Няма коментари:

Публикуване на коментар