НЕПОЗНАТИ БЛИЗКИ ЧУЖДИ!

Едно семейство, видяло доста зор, след съкращение, докато си намери работа. Пред тях стояла сложна дилема, да решат как:  „вълкът да бъде сит, а агнето да остане цяло!” Трудно! Безпощадната система в държавата наложила този неизбежен избор. Работа да, но на смени. Лошото идвало от това, че семейството, което до този момент с голяма мъка успявало да оцелее, сега било подложено на небивало изпитание. Но, залъкът за двете им деца бил по ценен, отколкото тяхната любов. Вкарани без желание в капан, двамата съпрузи, женени от 10 години, се разминавали. Когато единия от тях бил на работа, другия обикновено почивал. Прибирал се мъжът от работа, съпругата липсвала. Сготвила ядене, оставяла бележка, как да се гледат децата и заминавала на смяна. Днес така, утре така, започнали двамата да общуват по-джиесема, който станал постоянен техен спътник. Ако някой имал нещо, да каже на другия, да се оплаче или похвали, просто звънвал. Гласът на едната половинка утаявала напрежението, за да може онзи който е на работа да успокои „ топката”и овладее стресовата ситуация, на която в днешно време повечето хора са изложени. Чудили се двамата съпрузи, какво да сторят за да  се видят. Размяната на реплики по-телефона, като: „обичам те, не мога без теб”, изобщо не ги удовлетворявал. Напротив това нагнетявало още повече напрежението в тяхната връзка. Лошото било и това, че не можели да ползват годишните си отпуски заедно. Обикновено шефовете планирали, кога подчинените им работници да ползват полагаемата почивка. Докато единият от двамата съпрузи си почивал, другият бил изпращан в месечна командировка в чужбина. Просто ситуацията била такава, нямало измъкване. Принудени от обстоятелствата, за да задържат работата и отгледат децата си, семейството било съгласно с всичко. Но нейсе… Както се казва, най-после съдбата се намесила в тяхна полза. Шансът, който като млади ги срещнал и бил причината да създадат семейство им помогнал. Осъществил дълго чакана връзка. Един от колегите в работата на съпруга, внезапно получил удар. Наложило се именно нашия, невиждал жена си мъж,  да поеме смяната на болния. На другия ден рано призори, той откъснал цветя и направил букет за съпругата си. Вълнувал се сякаш отивал на първа среща. Бил опиянен, от мисълта, че най- после, ще види любимата и целуне сладките устни, които в продължение на няколко години му убягвали. Влязъл на пръсти в спалнята, погледнал към леглото и се шокирал. „Каква е тази жена? Не я познавам!”- минало мисъл през главата му. „Откъде ли се взе тая?! Дали пък не е приятелка на съпругата ми!? –чудил се все още той. Мръднал в коридора на семейния дом и позвънил на жена си за да я попита, къде се намира тя в момента. След малко чул ,сънливия глас на съпругата:

-Ало, кой се обажда толкова рано?

-Аз съм скъпа, ти къде си? –попитал съпруга.

-Как къде! В леглото спя! –отвърнала съвсем учудено жена му.

-Не лъжи! Видях на твоето място някаква непозната жена, която даже и похърква. Коя е тя? Някаква колежка?

-Каква колежка глупако! Това съм аз. Ти къде си?

-Тук в коридора.

-Влез де! Ела при мене скъпи! –рекла съпругата.

Вмъкнал се бързо в спалнята мъжът и отново видял непознатата жена която го погледнала с изненада и изкрещяла изплашено:

-Вие кой сте господине? Какво правите в моя дом? Това да не е обир?

-Това съм аз домакина на тази къща! А вие коя сте!

-Съпругата! –отговорила тя съвсем слисана от непредвидената ситуация.

-Нима това си ти!!! –едновременно с глас двамата съпрузи възкликнали учудено. –Какво е станало с нас, защо не можем да се познаем!?

-Гледам, скъпи ти си оплешивял. Напълнял! А и с тези редки мустаци, дето си пуснал, как да те позная?

-Не се сърди скъпа, но и аз виждам почти същото. Къде изчезна стройното момиче с което се запознах на времето?

Точно в този миг, двамата съпрузи разбрали, че са безвъзвратно ограбени. Без милост, времето успяло да открадне младостта им. Чувствата също избягали на някъде. Живота им подържан до този момент с голяма трудност, бил разбит окончателно. Те разбрали простата истина: ако двама мъж и жена се обичат, трябва да бъдат винаги заедно. Не да се разминават. Защото, каква е тази връзка след като не може да се осъществи наистина. Връзката,която  днес е толкова важна, за хората, но те са забравили да общуват по-между си. С Поздрави, с топли думи и лъчезарни усмивки. Всичко  това остана в миналото. Всеки сам, вглъбен в себе си, далеч от другия. Разстояние огромно.

Неумолимо времето, променя всеки един от нас. То събира с любов човешки съдби. После по- някаква прищявка разделя без милост, тези които се обичат! Да избяга човек от него, не може! Времето е всевластен господар на всички човешки съдби! За да оставим, нещо в него, нужно е само много малко, чисто и просто да се обичаме истински!

В. СОФИН