Сърце възторжено политна:
към млада борова горичка,
край хижа
малка китна,
тече бягаща
рекичка!
Пъстри рибки във водите,
скачат гладни над
скалите,
гонят лакомо мухите -
хващат ловко за петите!
Полянка там -
неистово засмяна,
от слънчев лъч огряна,
показа цветове и гама,
невиждана с очи премяна-
сякаш всичко е измама!
Внезапен дъжд окъпа планината,
гръм отекна в тишината,
отнейде изпълзя мъглата,
появи се нахална тъмнината!
А когато бурята отмина:
искрящи капчиците водни,
на свобода полетяха
благородни,
сред треви, храсти и дървета,
от роса успешно бе подета –
с диаманти, невиждана
щафета!
Слънцето засрамено показа,
усмихнато запазено пипало,
на бурята със лъч доказа,
че е силно - грее цяло!
Няма коментари:
Публикуване на коментар