Риболовната тръпка!

Какво ли може да накара човек, да грабне въдицата и да отиде на реката, езерото или морето? Дали го прави ей така само за разходка? Според мен, за да усети тръпката на успеха, че е излъгал рибата с добре преценена и заложена стръв. Такъв човек трябва да е много всеотдаен, упорит и истински отдаден фен на приключението. Ако видим на реката въдичар и му зададем,  неуместния въпрос: „Рибарю кълве ли?” Ще получим достоен отговор от него. А именно, че рибар е баба ви и вашето място не е тук на реката щом като не можете да различите истинския риболовец от рибаря. Рибари много, под път и над път, но всеки знае риболовците са малко. Те знаят хватки. С успех ги прилагат. Лъжат майсторски рибата и с неподозиран усет я вадят от водата. Докато пишман рибарят, само в повечето случаи, къпе червея си и недоумява защо рибата го лъже, вместо той нея. Измъква кордата с куката и гледа. Нищо! Даже няма стръв. Умелият, сръчен риболовец и стръв да не сложи, пак знае как да хване рибата. Най-сигурно е да я пипне с ловките си ръце. А другият пишман рибаря прилага други хватки. Вярно, той не е успял да хване нищо. Но поне е имал късмет да се докосне до красотата на природата. Да подиша чист въздух. Да хапне, пийне. Вечерта преди да се прибере, отива в рибния магазин и си купува нужната му за доказателство риба.. С нея у дома си, ще може да се отчете пред жената, тъщата и децата. Понякога дори истинският риболовец не хваща нищо. По-ред причини времето, понякога е неблагоприятно. Каквито и трикове да прави, не кълве и не кълве. Сменя, пробва с различна стръв. Нищо. Денят си е отишъл. Но той прекрасно знае, че утрото е по мъдро от вечерта. На другия ден риболовецът, ще успее да пребори каръка и пипне така жадувания от вчера риболовен улов. Ще усети тогава, че тръпката на очакването си е заслужавала. Шуми приспивно реката. Пеят звучни вълните на морето. Езерото къдри водните си гънки от тихия играещ ветрец. Всичко това, трябва да се види, да се усети. Там на брега в неспирно очакване в опит да се излъже рибата. Това е нещото, което кара сърцето на риболовеца да бие по често и развълнувано. Затова той единствено мечтае за голямата риба.. Това е най искреното му желание. Да успее! И когато след дълго упорито чакане, удари както се вика „шестица” от тотото, няма по-щастлив човек от него. Хванал е успешно, голям екземпляр с който ще се снима за спомен, не за друго а за доказателство, че е истински риболовец. Преживяното по- време на битката с рибата, ще остане завинаги в него. Разказвайки след време за пореден път, как умело, вещо е успял да накара плувката да се развълнува потапяйки се от захапването на стръвта, той отново ще изживява тръпката на очакването. Очакването на невиждания до сега огромен екземпляр, красавец, който си е заслужавал дългото висене на брега на водоема. В кръчмата със сигурност, ще забрави колко чаши е изпил, но никога,  мигът който е бил благосклонен към него. Кацнал късметът на рамото му.  Щастието за което всеки риболовец мечтае цял един живот. Тръпката да хване голямата риба, да се докосне до красотата на този единствено момент, да почувства неизживяното, това е според него, което си е заслужавало излизането му сред водната шир. И заслуженото доказателство, че е истински риболовец, а не аматьор рибар!

Васил СОФИН