Среща

Беше в края на юли 2009 година. Всяко лято с моето семейство ходим на планина. Рила планина. Предварително със сина ми избираме маршрут. Поредната ни разходка в лоното на планината се оказа хижа „Чакър войвода”. Но, едва стигнали там, се отказахме. Хижата се оказа пълна. Нямаше свободни места за спане. След кратко колебание и спор решихме да продължим маршрута си до следващата хижа.  Пред нас на два часа път се намираше „Марица”. Поехме пъхтейки с тежките раници, бавно към ловната хижа  „Саръгьол”. Минахме от там и хванахме пътя през гората за „Марица”. Спряхме единодушно за почивка на място, пригодено за лов. Малка удобна колиба, където от пусия ловците дебнат преминаващия дивеч. Снимахме се за спомен и продължихме уверено напред. По- пътя успяхме да откъснем и задоволим ищаха с намерени  узрели боровинки. Растейки отстрани, те успешно примамваха погледите, синеещи, не дотам скрити сред зелените храсти. От време на време, паднала клонка на пътя, изпукваше немощно, под краката ни съвсем жалостиво. Преди да стигнем хижа „Марица”, закусихме на голям камък, приличащ на маса.  Вече там, установихме, че почти всички стаи са свободни. Затова решихме единодушно, да останем за през нощта на хижата.  Оставихме раниците изморени, да си почиват от дългия път, а ние: съпругата, сина, дъщерята и моя милост се втурнахме на щурм за боровинки. Доволни от преживяното през деня, вечеряхме с шеги и закачки. На другата сутрин след снимка пред хижа „Марица”, поехме отпочинали по-обратния път към хижа „Чакър войвода". По-пътя неустояхме на изкушението със сина ми и се втурнахме да берем гъби,  които по-това време на годината благодарение на честите дъждове изобилстваха. Успяхме доволни да напълним един плик с пачи крак и не на последно място, от красивата златожълта коралка. Интересна гъба, която няма двойник и прилича буквално на корал изваден от морето. Преди да стигнем  ловната хижа „Саръгьол” , собственост на негово величество Симеон Сакскобургготски срещнахме самия него излязъл на разходка, заедно със съпругата си. След взаимни поздрави по-между си и запитване, от къде идваме и има ли други туристи зад нас, ние тъкмо се канехме да продължим по-пътя си, когато негово величество Симеон видя гъбите в плика и неустоял на изкушението попита:

-Къде ги брахте, може ли да ги видя!

Разтварям плика с набраните гъби и му ги показвам. Видял ги той възкликна:

-Я коралки сте отбрали! Къде ги намерихте? Това е една от най хубавите и вкусни гъби!

Досетихме се, че той е професионалист, гъбар,като нас. Отговорих с желание къде сме ги намерили и откровено му пожелах сполука.

След като се разделихме, тръгвайки отново всеки по-пътя си, не можах да се въздържа и споделих ентусиазиран със семейството си:

-Брей, всеки ден цар в гората не се среща. Също, като гъбите. Човек не знае тръгвайки дали ще срещне коралка, пачи крак или нещо друго, някаква изненада, която ще му остане спомен за цял живот.

Доволни от преживяното, коментирайки все още срещата пристигнахме в хижа „Чакър войвода”.Там след кратка почивка поехме към  курорта Боровец. Така завърши нашата внезапна и неочаквана среща, която остави на всеки от нас особен „ вкус” в устата!