Веднъж бях хвърлил малка мрежа, тип „парашут” за лишанки,/
малки дребни рибки, стават за стръв/, когато покрай мен мина въдичар. Заедно с
малкия си приятел, кученце. Видяло до мен малкия гьол в който оставях уловените
рибки, то се втурна и докато се усетя ги излапа. Не бях виждал куче да яде
риба. Изненадан потърсих отговор от въдичаря. Той усмихнат ми обясни, че и
кученцето му е риболовец, също като него:
-Аз и затова го водя с мен. Заедно ловим. Дребните лишанки,
които хвана са за него – каза ми той. - Единствено съм тук заради пъстървата.
Това е то истинската риба, за нея си струва човек да преброди реката и ако
хване да усети тръпката.
Остави ме така да се каже с разтворена от слисване уста.
В един друг момент, този път заедно с моя син сме на реката.
Предишния ден имаше буря и водата беше придошла. Гледаме по- средата на реката,
някакъв брезентов сак, успял да се
заклещи здраво сред камъните. Извадихме го заедно със сина ми. Какво ли може да
има вътре, гадаехме ние. Погледнахме. Вътре в сака на мокро се мъдреха три
пластмасови шишета с бира „Загорка”. Четири броя безалкохолно, правеха компания
на пивото. Всичко беше здраво и неотваряно. „ Ей това си е късмет!”- възкликнах
доволен аз. Вярно риба тогава не хванахме, но поне плячка успяхме да пипнем. В
действителност на реката, човек може да почувства, да усети необикновеното. А
знае се преживяното, ако е достатъчно интересно се помни завинаги!
Васил СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар