Моята първа ракия!

Читателят навярно, ще помисли, че става въпрос за изпита първа ракия. Думите ми са, за такава произведена в домашни условия. Първият плод събран от мен се оказа от джанка. Измина известно време през което ферментацията приключи, според мен успешно. Не бях запознат, кога и как точно се пече ракията. Затова и закъснях със срока. Излезе доста кисела. Но въпреки това, аз бях доста горд със себе си.  Похвалих се на колегите, че и аз като тях съм усвоил занаята за производство на ракия в домашни условия.

-Донеси ни да опитаме, а не се хвали! –казаха ми те.

Напълних една половинка и с чувството на добре изпълнен дълг я поднесох с радост на бригадира. Той отпи бавно, при-млясна. Тъкмо си помислих, че съм ударил целта, когато в следващия момент, той се намръщи и каза:

-Какъв е този оцет бе? Не може да се пие!

-Това е ракия! Моята ракия! Като не я харесвате сам, ще я изпия! –разпалих се ядосан аз. –Вярно има малко кисела жица, но все пак си я бива, нали?

Оцет не оцет, като няма друга, бързо я изпиха. После взели ме на подбив, започнаха да се бъзикат с мен.

-Кога, пак ще донесеш от киселата? –питат ме те подигравателно и се усмихват с ирония. Не обичам да ме молят, затова донесох отново от моя кисел еликсир. Макар, че пак се понамръщиха, бързо видяха дъното на шишето.Знам си аз, спирта си е спирт! Замайва, вдига адреналина, сплотява, така да се каже колектива. Когато всичкия  произведен от мен „оцет” свърши, реших да намеря книга за производство на ракия в домашни условия. Прочитайки инструкцията, разбрах къде съм грешал. Разбрах как се прави, ароматна истинска ракия. Събрах само здрави годни плодове. Мухлясалите джанки, круши или от каквото и да е друго, не се слагат в кашата, защото после придават гаден вкус на еликсира наречен българска ракия. Спазих и срока на ферментацията, който редовно всеки ден следях с традиционната клечка кибрит. Ако гори постоянно и не гасне, значи кашата може да се пече. Вече готова минала успешно през казана, се оставя да узрее в малко буре, което също от своя страна, жадно изпива част от  еликсира. Отнесох половинка на колегите ми, които като познавачи  дегустираха моето произведение. Опитаха я, пак при-мляснаха с език и ми казаха:

-Това не е твоята ракия!!! От кой си я купил?

-От никой! Сам, самичък си я приготвих!

-Ти ли!? Едва ли!? Твоята нали беше кисела? –невярващо колегите впериха очи в мен, очаквайки да се разсмея за да разберат дали ги лъжа. Не трепнах. Устоях. Казах:

-Киселата отдавна свърши. Научих как се прави. Не чакайте повече оцет от мен.

-Ти си бил майстор бе! –похвали ме най-после бригадира повярвал в новите ми способности.

-Кой аз! Не просто следвах инструкцията и успях. –отвърнах аз.

-И други следват инструкцията, пък правят или кисела или с лош дъх ракия. Затова не ти повярвахме, когато каза че е твоя. –сподели бригадира откровено.

Така разбрах, че никак не е трудно, човек сам да се справи.Важното е да притежава търпение. Щом има и мерак значи, майсторската ракия е готова. Домашна! Знае се от какво е приготвена! Не е от чист спирт и есенция, каквато продават на зажаднелите български гърла. Първата изкарана ракия, задължително се препича. Тогава и глава даже не боли от изпития с компания алкохол. Все пак ако човек прекали, не само ще  боледува, но и на другия ден ще се губят спомените му. Така, все пак успешно се преборих с направата на истинска ракия –течен еликсир, който кара кръвта във вените да буйства. Усмивки на колеги скрих, но завист в тях открих, ракия в чашите им влях, да не знаят що е страх! С упорит български кураж, направил в пиенето стаж!

В. СОФИН