И аз искам!

Един път човек, да не поиска нещо. Щом усетят другите, че някой иска,  всички вкупом се включват. Така де! Щом може, защо да не се облажат и тези, които до този момент  не мислеха да протестират. Протестираш получаваш безплатно кафе, банички мляко. Щом си недоволен дават и домати, за да изразходваш натрупаната енергия. Времето понякога безуспешно се опитва да охлади страстите. Напразно. Един летен дъжд, не може да смути народната воля. Лошото е, че всеки по-отделно иска нещо. Как е възможно да се удовлетворят толкова желания. Та нали се знае, че сме опоскана държава. Демокрация това значи свободно да протестираш искайки нещо което в повечето случаи няма да огрее този който го желае. Но с търпение все пак се стига до някаква победа. Дори и само морална без облага. Обикновените хора се чудят, струва ли си да зарежат всичко и с упоритост на магаре да протестират, искайки всеки по-нещо лично. Затова и аз бих пожелал нещичко, но знам, че няма да ме огрее. Ако все пак бе възможно, бих поискал отново да бъда на двадесет години. Мама и татко да са живи. Всичките ми познати, които успяха да избягат от живота, също бих искал да са тук и отново да разговаряме. Какво не желая? Не искам да съм богат. Защо?  На човек му е нужно много малко за да бъде щастлив. Една бих казал, все поглъщаща любов, едно синьо безоблачно небе и истински приятели, които днес в това смутно време трудно се намират. Искам да има работа за всички. Да няма отчаяни хора, докарани до безизходица. Да се уважава труда на всички, независимо от социалното положение на отделния индивид. Излиза, че в днешно време има доста „излишни” хора, които се чудят как да оцелеят в това нехармонично създадено общество. Общество на акули! По-големите изяждат по-малките, без да се интересуват за нищо друго, освен за своята особа. Или казано, някои с многото си пари парадират пред другите и мислят, че са богове. Заблуда! Днес в това уж създадено демократично общество трудно се живее. Дори бих казал невъзможно е да се диша в постоянния стрес, който мъчи почти всяко българско семейство. Затова бих искал много малко, чисто и просто да бъдем човеци! Истински обичащи красотата на чувствата! Създаващи любов а не омраза и войни! Важното е да го желаем истински и  да го реализираме, защото все пак сме мислещи същества. Всеки знае, кое е добро и кое лошо. За да може утре, тези които напуснаха родината, да се върнат тук и живеят в красивата, уникална природа която имаме, а не да се срамуват, че са българи!

В. СОФИН