Какво куца на българите! Оказва
се, че в нашата мила татковина република България липсва самодисциплината.
Често се чудим на германеца. Какви хора са? Как постигат своите успехи?
Разковничето според мен е самодисциплината. Защо тънем в боклуци? Прост отговор,
няма самодисциплина. Разхождат се пушачи
в нарушение на закона. Всеки дими където си иска. Добре нека пушат, но защо е
нужно фасовете да се изхвърлят навсякъде по –улиците. Минават хора покрай
кошчетата за боклук, но не ги използват. Защо? Не са научени ли? Не липсва им
самодисциплина. Много по-удобно е, да се изхвърли боклука до кошчето, а не в
него. Дори нарочно, с цел да се осигури работа на хора занимаващи се с чистотата.
На какво е научен нашенеца? На организация! Не! Погледнете във футбола.
Колективна игра. Да, но за някои наши спортисти не е така. Всеки иска сам да се
изяви. Да блесне. Какво бе казал Хан Кубрат? „Ако сте заедно, едно цяло, никой
не ще може да ви победи!” Тук отново опираме до самодисциплината. Всеки дърпа
сам нанякъде неуправляем. Не е възможно всички хора да имат пъдар, който да ги
направлява според случая. Щом, като нямаме пипе за толкова елементарни неща,
значи съвсем правилно сме затънали в тинята на блатото. Стоим залепнали на
дъното и не можем да се оттласнем, вече 23 години. Какво става с горите ни?
Влизаме там, сякаш сме си у дома. Замърсяваме, сечем безогледно. Взима нашенеца
разрешение. За горска сеч. Маркират му дървета с пречупени върхове и изсъхнали.
Какво обаче прави той? Прави поляни! Защо? Много по-лесно е да се сече до пътя.
Къде ще се мъчи из гората. Реже смело наред и не му мисли. Липсва ни както
казах самодисциплината. Дали германеца, ей така ще влезе в гората и смело без
да мисли ще сече? Едва ли. Като нация били доста години пред нас. Много
правилно е да са! Ние българите какво
сме променили през годините у нас? Нищо! Освен, че сме натрупали негативизъм в
себе си. Все търсим кой ни е виновен. Защо сме на такъв хал? Ами неуправляема
нация без самодисциплина и ето... Какво се получава? Джигити на пътя. Пияни
шофьори, застрашаващи живота на хората. Защо? Защото няма съзнание ли нашенеца?
Напротив има! Но не мисли! Стачкува иска! Хубаво. Но всеки един от нас който е
недоволен и желае да промени нещо в страната, първо трябва да започне от себе
си. Лесно се къртят павета и се троши. Замърсява. Всеки го може това. Дори
децата! Но защо? Защото отново опираме до най трудното за нас
–самодисциплината! Дори и в нашия град Самоков е така. Трошат се безогледно
знаците по-улиците. Бутилки също се хвърлят. Вандали унищожават направеното. За
кого? За всички нас! Ако един от нас отиде в чужбина или по-точно в Германия,
би ли си позволил, ей така за собствено удоволствие да се прави на бабаит. Едва
ли! Ще го хване срам, от другите, които имат самодисциплина и спазват стриктно
законите на страната си. Оказва се, че на нас българите не са ни нужни. Защо да
има закони, като не се спазват? Какъв е смисълът все пак? Има смисъл и той е да осъзнаем, че никой отвън няма да ни
помогне! Никой не го е еня за нас! Нужно ни е да се променим.Крайно време е да
започнем да мислим и то в правилна посока. 23 години в кражби и разрушения.
Защо? Кому бе нужно да се унищожи всичко, за да тръгнем от нулата в която доста
здраво сме закотвени. Другите съседни на
нас държави направиха ли като нас? Не! Какво излиза, че при тях има
самодисциплина, а при нас не. Недоволни сме! Търсим все под вола теле.
Съединението прави силата, пише на една от първите монети у нас сечени след
освобождението на България от турско робство. А какво става при разединението?
Всеки иска сам да дърпа конците към себе си. Добре, но за да бъдем истинска
нация и се наредим успешно до другите европейски държави, първо трябва да се
научим на самодисциплина! Това означава да започнем да се уважаваме по-между
си. Да не крием нередностите, които умишлено някои вандали правят. Такива
хванати на местопрестъплението трябва на собствени разноски да оправят
строшеното. Само така, единствено според мен, ще тръгнем по-правилния път, в изтерзаната и обрулена, малка, китна, страна
България!
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар