Модерно беше, щом човек обрасне и пусне брада да отиде на
раздумка при бръснаря. Косата, избуяла като добре поливана зелена трева, също
се налагаше да бъде подстригвана в унисон с тогавашното време -70-те години на
20 –ти век.
В ръка с точно дадена ми сума от страна на родителите и аз малкият тогава ученик отивах в лоното на
раздумката, за да смъкна порасналата моя
коса, която упорито влизаше в очите ми. В училището където цареше дисциплина не
търпяха младежи с прекалено голям перчем. С обичайният поздрав „Добър ден”,
влизах при бръснаря и сядах на стол до маса, на която имаше вестници и
списания. Както винаги, все имаше клиенти пред мен, затова се налагаше да
изчакам онзи миг, когато редът ще позволи и на мен ученика да седна на модерния
според мен, тогава въртящ стол. Разглеждайки картинките в списанията долавях
приказките на по възрастните клиенти, които тогава водеха приказка за това, кой
от града си е отишъл завинаги или кой е успял да попадне доброволно в брачни
окови. В ущърб на тогавашната политика, никой не смееше да говори, или ако
някой се осмелеше го правеше завоалирано, сякаш станалото е било казано от друг. Все пак такива бяха времената
тогава, строги и изискващи дисциплина от всички ни. По-възрастните клиенти, на
които явно в къщи им бе омръзнало да бръснат наболата четина на брадата си, се
оставяха в ловките ръце на бръснаря. Той ловко сапунисваше лицето на човека,
чийто врат държеше бяла кърпа. После полека, почваше посредством добре наточен
остър бръснач, да смъква настръхналите
от уплаха косми на клиента. След тази процедура, се стигаше и до подстригване.
Напръскана с одеколон бръснатата муцуна на клиента придобиваше завършен вид. Едва
рипнал от стола, той бъркаше в кожената кесия, където подрънкваха смутено, правейки си
компания няколко монети, и броейки стотинките плащаше, на търпеливия бръснар,
който точно в този момент, бе зает с помощта на мека четка да почиства космите
от постригването по дрехите на клиента. Оглеждайки се за пореден път в
огледалото пред него, на бръснатия му се струваше, че се е подмладил. Сякаш от
раменете му бяха паднали няколко натежали от времето години. У дома даже,
половинката му казваше: „Виждаш ли! Сега си друг човек! Някак си по млад!”
Веднъж видях, как един млад начинаещ бръснар се учеше на шише да подстригва.
Ловко въртеше гребена и ножицата, показвайки завиден талант. Явно му идваше
отръки.Защото, все пак това си е изкуство. Опитния бръснар, пък се справяше отлично с мустаците,
като ги подрязваше, точно според изискванията на клиента. Тогавашната символичната
сума изразена в стотинки, за бръснене и
подстригване , днес е заменена с много по-висока цена, която принуди повечето
клиенти, да се подстригват и бръснат самостоятелно или с помощта на приятел. С лично закупена машинка, той или тя/имайки в
предвид съпругата/ успяваха да смъкнат избуялия перчем на познатия им човек.
Едно време на мода подстригването беше на „черта”. Днес доста от мъжете се стрижат чак до голо. А
някои, дори удрят „контра”, посредством бръснач и темето им лъсва, като тиган
на месечина. Различни времена, различни нрави! Все пак на мен ми липсва онова,
време, когато в родната стара бръснарница се водеха съвсем непринудени
разговори и днешното стресово напрежение го нямаше! Спокойствието заето с
неспокойствие днес , унищожава добродетелите на човека! Все повече мъчейки се
някак си нашенеца да оцелява, брои останалите жълти стотинки в джоба и мисли, че
може и така, да не се бръсне и подстригва, защото това струва пари. А парите по
добре да отиват за хляб, отколкото за външността му на обикновен човек. Това все пак е жалко! Защото днес у нас,
човека го посрещат по външността а не по ума, както би трябвало да бъде! Уви
безкомпромисно времето е успяло да отнеме всякакви минали прищевки на нашенеца!
А дали ще ги стигнем, онези в чужбина!? Скоро не! Още дълго време, ще ни
подстригват у дома и бръсненето ще си вършим ние със старите похабени ножчета, защото
такъв ни бил късмета! А дали това е така!? Бъдещето единствено знае!
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар