Внезапно появила се благодатна есенна мъгла, успешно помага
за поникването на диворастящите гъби. Сезонът пропит с много влага подтиква
скритите разноцветни гугли да покажат глави над земята. Печурката без успешно
мери ниска снага с високата сърнела, истинска красавица, достойна за всеки
гъбар. Манатарки, масловки и други от ядивен вид са, изтикали мощно тела, които изпъкват с достойнство сред красотата на
гората. На фона на миролюбивите „щадящи” хора гъби има и такива, които с радост
бързат да ни отровят. Издигнали без скрупули глави, зелената мухоморка, заедно
с особено красивата и мамеща червена,привличат настойчиво човешките очи. Зовът
ни, викат ни да не отминаваме, и ако не знаем колко са коварни, като нищо може
да се излъжем. В буковите гори през есента,
се среща и красивата златожълта коралка, която остарявайки изменя цвета
си в различни нюанси на дъгата. От всичко казано до тук обаче, най-изкушаващо е
да бъдем, там сред особената красота на природата с джобно ножче, с помощта на
което успешно берем и събираме цял един разкошен „букет” от различни неотровни
диворастящи гъби. Понякога те са скрити
съвсем от човешки поглед и трудно се намират. Но опитния гъбар знае, номерата
им и разтваряйки храсти, ловко открива, вече големи сърнели, които изцяло
разтворили чадъри, доставят неописуема
радост за тренираното око на берача. Преди нас от там, на това същото място,
може да са минали, много любители на гъби. Но, оказва се, че нашите, просто
стоят скрити и чакат. Чакат опитния всеотдаен на делото си човек, който нежно и
грижливо срязва пънчетата им и ги прибира в чантата си. По този начин гъбарят
не нарушава, крехкото природното равновесие. Оставяйки отрязаните ниско
пънчета, без да е изтръгнат мицела, следващата година, ако бъде благоприятна,
ще има достатъчно гъби за всички. Или казано накратко, това природно богатство,
трябва да се пази от хората. Диворастящите гъби притежават специфичен аромат,
който трудно може да се сбърка.Ако погледът ни е подвел се доверяваме на нашия
малък улавящ миризми нос. С него успешно борим „двойниците” при гъбите, които с коварност се опитват да ни излъжат. Вълчият
зъб много прилича на печурка, но няма миризма. Така, че добрият съвет на
опитния гъбар е, щом дори за момент се усъмним и мине мисъл в главата ни, че не
сме отбрали правилната гъба, по-добре да я хвърлим. Но ако държим, все пак на нея, да я покажем на
сигурен човек, който ще ни убеди в истината, такава каквато е. Когато успеем да наберем достатъчно количество печурки, триумфът е пълен. Измити, сложени в
тавичка и запечени с масло и сирене, те са изключително вкусни. Сърнелата също,
панирана с яйце, доставя радост на дегустатора любител на „твърди” питиета.
Понякога сезона за бране на гъби е толкова благоприятен, че с късмет затваряме
буркани зимнина. Със специална марината, консервираме, печурки, сърнели, пачи
крак, манатарки и други от видовете, стига да ги познаваме. Домашният готвач,
може по-всяко време да приготви вкусни ястия от гъбите. Добре нагласената готова
пица, не само радва очите, но и създава сит комфорт в стомаха ни.
На фона на различните видове гъби, всяка със своята
особеност, изпъква, красотата на нашата гора. Многобройни падащи листа,
танцуват във въздуха, правейки невероятни лупинги, преди да докоснат земята.
Долу образуват мек килим, в който преобладават жълти тонове. Тук там, някой
отрязан високо пън нарушава целостта на гледката. Иначе идилията , както се
казва е пълна. Свеж горски въздух, съчетан с благоприятно топло време и не на
последно място красотата на многобройните различни гъби, които постоянно
изкушават погледа ни, доставят истинско удоволствие на човека, който е решил да
разходи краката си на воля там, сред природата. Преживяното си струва! И когато
вечерта доволни се приберем у дома и се похвалим горди пред близки, ние
обикновените, необикновени гъбари, наистина се чувстваме особено щастливи или,
както се казва: „На седмото небе!”
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар