Какво не ни достига...?

По време на едно нощно предаване по радиото, журналист задал на българската  аудитория въпроса: „ Какво не ви достига, драги слушатели?” Веднага телефонните линии прегрели. Имало доста обаждания от цялата страна.

Алкохолен фен се включил в разговора и казал:

-На мен лично не ми стига ракията! Държавата с нейните 30 литра домашарка, които разрешава да опека направо ми се подиграва! Какво са питам, за способен къркач като мен 30 литра? Нищо! Пък и аз правя ракия само за лична консумация! Не за продаване. А те, държавните служители все обикалят като хрътки, все душат и щом цъфнат при мен все викат: „Плати ли си акциза? Плащай!” Нали ако го платя, няма да имам пари за захар. Тя е скъпа пущината! Как да правя ракия…

На това място, журналиста го прекъснал, за да чуе и други слушатели. Звъннал апаш специализирал се в пребъркването на джобовете и споделил, че в жертвите му не достигат пари:

-Бъркам ловко! Пребърквам всички кесии и какво!? Жълти стотинки! Е къде остана, питам онова време, когато кесиите бяха пълни? Сега, просто нищо? Явно трябва да се преквалифицирам в обири на банки. Да ама как да събера, пари за истински автомат!? Струва скъпо! Приготвил съм един детски пистолет, който прилича на истински, но като нищо може да ме хванат и умножат годините ми в затвора! –изплакал на един дъх апаша това, което го тормозело и затворил телефона. Веднага друг  фен на нощното радио се свързал с журналистическото предаване: „Какво не ви достига?” и казал:

-Всяка вечер, пред парламента скандирам заедно с други граждани „оставка” на правителството. На нас не ни достигат повече хора, за да решим проблема си веднъж и завинаги! Затова много моля, заповядайте на площада за да успеем най-после…

Журналиста бързо изключил обаждащия се и включил другата линия, от която прозвучал недоволен мъжки глас:

-На мен не ми достигат здрави нерви! Затова постоянно псувам всичко и всеки, вашата мама…!

Не могъл да продължи защото, бил своевременно елиминиран от опитния служител на радиото, който веднага включил  другата линия от която, този път прозвучал елегантен женски глас: -Извинявам се много, за ранния час в който се включвам! Но на нас в блока не ни достига времето за спане. С тези прекрасни турски сериали, като ги завъртят по-телевизора и осъмваме неспящи с отворени от изумление очи. Голямо впечатление! По-време на рекламите се разхождаме в коридора за да не заспим и споделяме по-съседски какво ще стане по-нататък.

Малко след това депутат споделил, че парите които Евро фондовете отпускат са малко и не ще стигнат до всички нуждаещи се. Изтръпнали наркомани се оплакали, че дрогата е малко, некачествена и много скъпа. Любител на женска плът обяснил, че не му достигат жени, поради липса на пари. Болни хора, изплакали, че не стигат до тях живото спасяващи лекарства. Голяма криза! Все нещо не достига и няма! „При следващите избори, не ще достигнат българи за гласуване!”-споделил отново друг. „Младите българи избягаха на запад, а старите не искат да пуснат вот, защото твърдят, че с живота отдавна са приключили. Днес живеят, като монаси само на хляб и вода!

Слушал журналиста  слушал  не издържал и казал:

-Приятели прави сте! Но тук все пак е България! Затова все нещо не достига, а където стига и е в излишък се прибира от банките, които всячески се опитват да ни дават кредити на изгодни за тях цени! Но да чуем следващия слушател! Ало, какво не ви достига  на вас…?

-Ало, аз ли съм?

-Да вие кажете!

-Аз съм собственик на погребално бюро! Знаете ли!? Не достигат ковчези за нашенците! Толкова много и бързо умират, че моите майстори дърводелци не смогват да сковат нови! Пък и гробищата тъй са се разпрострели, че и там местата не достигат!

Имало и много още други интересни обаждания, но както знаете неусетно изтекли нощните часове и предаването свършило. Водещият журналист се оплакал на шефа си, че не му достигнало времето за да изслуша всички, които били решили да се обадят и изплачат мъката си. Темата явно се оказала прекалено голяма. Заслужавало си да стане постоянна, като рубрика, но знае се отказали му. Все пак, винаги нещо не ще достига на някой, тъй, че по-нататъшните коментари били напълно излишни.

В.СОФИН