Банята каквато я помня!

Днес градската баня, която гостоприемно разтваряше за всички нас врати пустее изоставена.Преминавайки покрай нея, забелязах ведно с некролозите една залепена бележка, която предупреждаваше минувачите, да внимават за падащи предмети. Погледнах нагоре и видях под покрива ,че има  чакащи  разковани дъски. Те бяха готови,  да скочат върху главата на нищо неподозиращия минувач. На високия самотно стърчащ комин, преди имаше гнездо на щъркели. Обаче и то е разрушено, като всичко друго изоставено вече в миналото. Отгоре на покрива,  гостоприемно днес се е настанила и живее саморасла трева, която наблюдава учудена забързаните долу хора, които забързани в сивото свое ежедневие едва ли я забелязват. Като се обърна назад, виждам в мен хлапето, което всяка неделя ходеше на баня. Хванат в здравите мазолести ръце на баща си, отивахме там да махнем натрупаната работна таткова кир през седмицата. Обикновено градската баня в неделния ден беше препълнена. Препълнена, защото тогава, повечето хора у дома си нямаха такава. Затова се налагаше всички да правим парната си къпеща визита там, веднъж в седмицата. Вътре седнали на иззидани пейки с бели плочки  градските чада се поливаха с  гореща вода, подпомагани от пластмасови тасове. Като се напареха, дето се вика – кирта им сама беше готова да падне. Но все пак това се вършеше с помощта на специално зашито пликче от плат. Вече влезли вътре на топло в банята с баща ми търсехме място сред навалицата за да се напарим и ние. От време на време, някой зевзек казваше неудобен виц, а друг по-изобретателен пълнеше тасчето със студена вода и поливаше някой от разсеяните задрямали в топлото клиенти. Горкия човек изненадано, внезапно надаваше уплашен вик.  Но бързо гледаше да си отмъсти, като и той хвърляше студена вода в опонента си. Имаше и хора, които хептен разгорещени и с прекалено размекнати мозъци без срам разправяха цинизми, с които предизвикваха доволни усмивки по лицата на околните къпещи се, надали  любопитно ухо. Когато най-после с голям труд успеехме да видим кожата си чиста, зачервени излизахме отвън вече облечени, за да вдъхнем чист  свеж въздух.В  банята от парата трудно се дишаше. Преди да поемем за вкъщи, понякога с баща ми се отбивахме до най-близката кръчма, където той поръчваше бира, а пък аз ожаднял от топлата баня, пиех студена „истинска” лимонада, която като всичко друго днес липсва. Неусетно в мен достигна спомен от времето, когато бях още по-малък и трябваше заедно с майка ми да посещавам женската баня. Зяпнал изненадан, голите жени, около мен, се чудех, каква е тази разлика. Безуспешно се опитвах да посоча на майка ми това, но тя ме плясваше и ми забраняваше да правя непозволените според нея мои движения. Зяпнал между краката, в малкото  „корнишонче” задавах неустоял, неудобните  въпроси, които измъчваха детският ми мозък.

-Майко, а защо вие нямате..!?

-Ние сме жени, за това! –отвръщаше тя и ми се караше да не задавам неудобни въпроси.. Щом поотраснах малко и започнах да се срамувам. Все ми се струваше, че жените зяпат само в мен. Един ден неиздържал на напрежението отказах на майка си категорично да вляза сред мнозинството от къпещи се голи дами. Даже, чак се разревах. Видял това баща ми се разсмя,

 хвана ръката ми и каза:

-Е синко, щом вече се срамуваш при жените, ще се къпем заедно в мъжката баня. Вече си мъж сред  мъжете и като такъв най-после си заслужил да дойдеш с мен!

Зарадван, избърсах сълзите си и последвах доволен баща си.

От този благословен за мене ден, дето се вика най-после станах мъж. Преди, явно не бях, нито едното нито другото. Някакво си недоносче, без пол, което всеки един от родителите ми подритваше в указана посока като футболна топка!

Стърчи, изоставена самотно старата градска баня.Въпреки това, когато минава човек покрай нея, внезапно е обсебен от спомена за парата, която гостоприемно го посрещаше от вратата; за топлата вода;  за вицовете, някои от които все още звучат в ушите ни и всичко друго, което просто днес вече го няма! Или го има!? Но само в побелелите ни вече поостарели, но не и изкуфели глави!

В.СОФИН