Уникално, единствено по рода си между хората, тези които се
обичат съществува манията да се държат за ръце. Като малки, едва проходили на
несигурните си още крака ние вървим уверено до майките, които ни държат здраво
в десницата си. В детската градина, хванати за ръце излизаме водени на разходка
сред природата. Когато пораснем обаче идва времето на срама. Та нали вече сме
големи! Как да вървим хванати за ръка от майка и баща? Не става. Какви погледи
само биха хвърлили околните, които виждайки ни, щяха да помислят, че сме
недорасли и да се
смеят до припадък. Често погледът се
спира на родители, които водят гордо отрочетата
си . Стиснали майчината или бащина десница децата се чувстват сигурни и много
смели. А когато дойде времето и пристигне на бял кон любовта, настъпва най-
вълнуващия миг в живота на човек. Млади влюбени двойки, невиждащи и не чуващи
нищо около тях, вървят унесени в сладки приказки хванати здраво за ръце. Когато
видим такава картина в нас също трепва спомена за времето, че и ние крачехме
отнесени и много щастливи.Често пъти дори по невъздържаните от нас, днес въздъхват
тихо и казват на глас:
-Ех сега да бях и аз млад!
Уви времето на младостта е отминала за нас и тези сладки мигове
са останали някъде в спомена. Понякога по смелите влюбени минават прегърнати.
Приличат на два гълъба, които си гукат един на друг.Семейни двойки се движат,
като съпругата е стиснала мъжа под ръка, а той обикновено е бръкнал небрежно в
джоба си. Създава се илюзията, че жената държи здраво половинката си, да не
избяга в погрешна посока. Току виж, някоя кокона го отмъкне. Погледът понякога
се спира и на други двойки, които вървят заедно един до друг, но без да
са хванати за ръце. Мислейки за тези малки, но красиви неща от живота на човека
видях как покрай мен преминаха петима млади мъже. Бяха подредени в редица, като
целия път беше техен. Приказваха и
спореха за футбол, който щеше да се проведе вечерта. Тъкмо се отдалечиха,
когато погледът ми беше изненадан от пет девойки, навярно изгори на младежите,
които също преминаха покрай мен. Те също спореха за нещо, което явно ги
вълнуваше, защото за по голяма убедителност дори ръкомахаха. Изглежда диалогът
е начин да прехласваме другия срещу нас, който ни слуша
заинтересован, независимо дали го държим за ръка.
При животните, много от тези начини на сближаване липсват.
Бозайниците могат само да се подушат по между си, като по този начин различават
пола си. Но и там животните се грижат за децата си, като мият с език козината
им. Птиците пък, подскачат, влюбено пърхат с криле. Гонят се, подхвърчат
издавайки различни звуци, които показват привързаността им към другия -
любимия. Умението да се държим за ръце, създава в нас хората увереност, че не
сме сами на този свят. Както песента някога която беше хит: „Щом сме двама,
страшно няма! Рамо до рамо, крило до крило, както винаги е било!” Здраво
хванати за ръце да минем по лунната пътека! Пътеката на истинските чувства,
които са любов, отдаденост и привързаност!
Няма коментари:
Публикуване на коментар