събота, 2 август 2014 г.

Нещастния потребител



В този живот единствено потребителят страда. След успешно вземане на заплата, той плаща първо данъците си и пазарува най-необходимото за месеца. Но, знае се, че не винаги потребителя получава това за което е платил. Много често в жилището му пристига неканен, не регламентиран ток, от който уредите, телевизор, бойлер, пералня и друга необходима техника излизат от строя изгаряйки. Водата в чешмата, често тече мътна с примеси от ръжда. Като всичко друго и канализацията остаряла предявява искове за ремонт. Но, както казах първо данъка се плаща, пък после в зависимост от парите идва ред на другото. Ако потребителя се разсее и не плати на време, може да остане без ток и вода. Вечер когато гледа впечатляващите цветни реклами потребителят се изкушава и се обажда за харесан артикул. Понякога стоката са оказва некачествена. Веднъж закупено желаното не може да се върне. Остава за спомен на потребителя, който е рискувал за да вземе поредния предлаган боклук. Когато сутрин установи, че се е успал, нашият нещастен купувач, без да закуси бърза за спирката на работа. Пътьом взима баничка, която се оказва стара. От нея зъбите на потребителя се разклащат и дори понякога чупят. Ядосан той я хвърля почти цяла, в близкия кош за боклук, откъдето гладен клошар също предявява своите гладни искания. Но и той макар, че не плаща нищо, също троши от останалите зъби в устата си. Бързайки за работа потребителят опитва в автобуса да закупи билет. Уви! Свършили са! Когато проверяващият го глобява, потребителят опитва да обясни положението си, но всичко е напразно. Стигнал до работното си място, вече закъснял отново бива мъмрен и наказван от шефа си. Отегчен от дългия работен ден потребителят бърза да избере нещо за вечеря от най-близкия мол. Погледът му се спира на евтиното престояло меню. И понеже днес разходите на всеки един от нас са прекалено големи, потребителят решава да рискува минавайки по-тънката сметка. Прибира се доволен в къщи. Консумира с апетит вечерята си. Ляга удовлетворен пред телевизора. Отпуснат потребителят започва да мисли, че все пак май днес е успял да излъже системата. Уви оказва се, че тя безмилостно е излъгала него. Едва заспал в три през нощта скача притеснен от болки в корема. Посещава тоалетната, където остава до ранни зори. Тъкмо, когато болката е отминала и решава най-после да си легне облекчен, се оказва, че времето за сън си е отишло безвъзвратно. Време е за новия ден. За работа, която няма да го чака. Закусва бързо от загнилия плод, който снощи в очите му изглеждаше свеж и привлекателен когато изкушен го купи. Днес прасковите са успели от жегата да хванат мухъл. Потребителят е принуден въпреки това да ги изяде, защото друго просто няма. Пак бързане. Отново стара стока. Кръговрат от който, няма измъкване. Потребителят добива чувството, че всичко в този свят е измамно. Лъжат го, че му предлагат най-новото а всъщност намалено то се оказва най старото и непригодно за ядене. Система от която няма измъкване. Не ти харесва не купувай! Но нали трябва да се яде! Тогава вземи от скъпото! Да, ама като няма пари! Заплатата е малка, данъците много, а животът е един и при това кратък. Как тогава, да го вземем, цял непокътнат, свеж и без остатък!?
В.Софин 

Няма коментари:

Публикуване на коментар