Веднъж щом, пипнах паричките! Когато щастлив, стиснах
пачките! Сякаш ток, премина през ръцете ми. Започнах бизнес.За целта, беше
нужно да намеря начин, как да печеля от нищо. Или все пак от нещо, но имащо
сантиментална стойност. Погледнах в мазето. Старото, неупотребявано мазе,
забравено, останало от дядо и баба. Пълно догоре с шишета, буркани. Повечето
празни. Изведнъж ме осени идеята...! Незнайно от къде, скрити
в ъгъла на мазето, дремеха стари никому,
ненужни капачки от бира, лимонада, швепс. Явно, бяха събирани старателно,
защото изглеждаха като нови. Още неупотребявани. За късмет напипах и сбирката
на дядо с етикети, която естествено се оказа от времето на социализма. И се
започна... Затварях, празни бутилки с оригинални капачки. Лепях до късно
вечерта етикети върху тях, които изглеждаха почти като нови. И продавах...
Продавах какво? Въздух разбира се. Въздух от старо мазе, застоял благосклонно
от времето на социализма. Отначало, скептично настроени, хората естествено не
купуваха. Но
видяха старите
етикети!
Докоснаха с невярващ поглед,
бутилките с оригинални капачки.Чуха обяснението ми и нещо в тях се върна и потрепна.
Явно бяха усетили сладкия
вкус на
времето, който си бе отишъл безвъзвратно. Бизнеса, моя бизнес, потръгна
главоломно. Е разбира се, аз не съм скъпчия. Бутилка оригинален, престоял
въздух останал от социализма, продавах само за лев. Пенсионерите се втурнаха да
купуват. Дори децата бяха впечатлени. И те взимаха от стоката за подарък на
дядо или баба. Така успешно бизнесът ми се разшири. Търсех стари мазета.Чистех
ги от застоялите
във времето бутилки.
Събирах капачки, етикети и други останали от социализма аксесоари и ги
продавах. Продавах спомени! Хиляди отдавна изгубени спомени! От онова старото!
Отлежалото! Отричаното! Често заклеймяваното! Изгубено време, което никога
повече, нямаше да се върне! Пък и защо? Така е по добре. Нали печеля от него...
Лев по лев, пачка до пачка и хоп на топло в банката. Натрупах цяло състояние.
Там в банката парите ги бях подложил на изпитание. Сложени на лихва, те
трябваше да се множат. Но, разбира се, че лесно събран капиталът ми се
разпадна. Уж в банка! Уж на сигурно място и за добро...
Отнякъде, изпълзяха гладни „гадинки” и
изядоха до крак авоарите ми. Придобитото от мен с усилия! С моя честен труд!
Бизнес за милиони! Всичко бе загубено! Продавах илюзии. Броях пачки. Дойде
време, банката да ми отвърне със същото. Похарчи парите ми без жалост, но успя
да ми върне илюзията, че с честен бизнес отново ще се върна на бял кон. Уверен
в силите си и възможностите, започнах отново. Включих старите престояли, хванали
прах книги, останали от дядо и баба. Знаех, че днес на хората, не им е до
книги, но все пак успях да ги продам почти изцяло. В старите рафтове на
библиотеката, нали съм късметлия се криеха издания с оригинални подписи от
автори. Автографи! Които разбира се успяха да ме върнат в бизнеса. Бизнеса в
който затварях застоял въздух в стари оригинални бутилки от времето на социализма.
По-мъдрял от живота, повече пари не вкарах във вечно гладните, български банки.
Вместо това състоянието си обърнах в недвижими имоти. И подразбира се, злато в
кюлчета! Честният бизнесмен все пак трябва да печели от нещо, особено когато
днес липсва производство. А какво повече от това, да се продава „нищо”. Или
илюзиите, все пак са нещо!? За онова изгубено, станало историческо време, което
се оказа успешно за бизнес. Бизнес в който пипнах паричките! Стиснах ги, здраво
в ръчичките! Да живеят, илюзиите на всичките!
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар