Да сътвориш, нещо от себе си! Да му дадеш живот, за да
остане след теб, се иска не само труд, но и поне мъничко талант. Художникът,
който все още не е започнал картината си, не е нарисувал нищо, вижда някъде в
съзнанието си завършено произведението си. Всички нюанси, сенки, дори
страничните и най-дребни неща вече стоят уверено, но все още в мозъка му. Щом
усети това, и чувството го завладее, художникът с едно махване на четката
безпрепятствено, успява да завърши картината си. Вдъхвайки и живот с помощта на
невиждани до сега, краски, той оставя сърцето си в нея. Цялото! Неговото
„дете”, картината, ще го надживее. Тя ще радва хиляди посетители в специална
галерия, където всеки, ще може да се докосне с очи и усети истинското
майсторство на художника, живял някога и оставил нарисувани мислите си за тях,
хората.
Писателят, който притежава зрънце талант, започва да пише,
не защото ръката го е засърбяла, или просто иска да отдалечи негативизма от
стреса в който живее, а защото чувства, че е способен да остави нещо истинско
от себе си. Той знае, че днес едва ли ще оценят таланта му, също като
художника, но въпреки това, ръката грабва смело „перото” и благодарение на
аналитичен ум, се ражда и неговото „дете”-роман, есе или стих. Всичко това изстрадано
на белия лист се появява неочаквано дори за писателя. Пишещият има представа,
какво ще сътвори или идеята през цялото време, е с него. Творбата му, стои
закотвена, като сън в съзнанието. Още не
готова, но нетърпелива да избликне. И когато се оформи в мозъка, произведението
само идва на листа. Понякога са нужни воля и решителност, за да изпъкне
написаното по такъв начин, че дори самият автор е учуден от сътвореното.
Изкуството да се пише е странно. Никой не знае, до какви дълбини на човешкия
мозък, може да се разпространи. Но, родено, появило се сред хората, то остава
да живее също като картината на художника, написано в книга, която има вече
свой самостоятелен живот.
Артистът също е притежател на зрънцето талант. Той успява да
създаде и покаже различни персонажи на сцената. Когато играе с удоволствие и
талант, артистът успява да изненада,
дори самия себе си. Не е вярно, че една и съща роля от различни театрални
изпълнители, ще бъде изиграна еднакво. Истинският талант на сцената блясва,
когато артистът, успее да покаже на
публиката, че персонажът му е обогатен.
Внесена е в ролята му свежест. Дали ще бъде хумор или драма? Без
значение. Затова и зрители докоснали с очи и уши, едни и същи спектакли, но с
различни артисти са впечатлени от силата на показаното с чувство изкуство.
Изкуството да се раздадеш за тях,
хората. Да оставиш там частица от сърцето си, вярно мъничка, но незабравима.
Благодарение на многобройните чувства, които вълнуват всички
творци се раждат истински шедьоври. Такива, които оставят успешно диря в
историята на човечеството. Художници, писатели, актьори, ваятели, певци,
музиканти и танцьори, и много други таланти правят живота красив. Създават му
уют. Без изкуството, колко скучен би бил
света, населен само с политици и егоисти мислещи активно само за себе си.
Истинското, което радва е това - изкуството! Създава чувства, любов! Обогатява!
Намира допир, до всички хора в света! За, да го има и остане в историята,
изкуството, трябва непрекъснато да се развива и достига до, нови неподозирани
върхове в живота на всички нас, хората, които търсим, мир, топлина и любов.
Няма коментари:
Публикуване на коментар