събота, 27 септември 2014 г.

Постоянен спътник в живота ни -обидата!



В днешното забързано време, почти всеки е обиден и протестира за нещо. Ако оставим настрана политиката, където мнозинство от хората са недоволни, ще установим, че и в други сфери, не е по различно. Почти всеки от нас е ядосан и обиден на съседа си, който е паркирал неправомерно пред дома му. Но това разбира се е нищо. Същият този хитър индивид вашият комшия, става доста рано. Пали безцеремонно мотора си. Подгрява машината в продължение на няколко минути, които на вас все още спящият ви се струват безкрайни и чак тогава тръгва на работа. Вие обаче, който сте били втора смяна и сте прибрали тялото си късно в кревата за почивка вече сте напълно буден. Вашият безценен отморяващ сън е отишъл по дяволите. Пускате изнервен едно обидно наименование срещу съседа си, но това облекчава само за момент положението ви. Съпругата ви, вашата „смехоранка”, вече е станала и се приготвя за работа.  Преди вратата да хлопне зад нея, тя ви обяснява като на малко дете, каква работа трябва да свършите през деня. Вие тъкмо си мислехте, че именно днес ще отморявате необезпокояван. Уви! Вашият жадуван почивен ден, вече е скапан от рано сутринта. Ставате като мърморите недоволно и тъкмо включвате кафе машината с цел да ободрите мисълта си, когато някой по ранобуден от вас спира тока. Обиден от това отношение, пускате на воля една цветиста благословия и поглеждате написаното допълнително послание от вашата половинка. Време е да напазарувате! Въздишате тежко сякаш сте натоварен с особено трудна задача и излизате до най близкия магазин. Там успявате безпрепятствено да вземете хляб и мляко. Когато обаче подавате на продавача сто левова банкнота, той не може да върне ресто, защото толкова рано още няма оборот. Принуден сте да чакате, докато най после, след цял час успявате да вземете остатъка от парите си. Отново обиден и начумерен, като тъмен облак с изопнати нерви, решавате да пийнете един малък коняк. Целта е да стоплите крайниците си в дъждовното време и разбира се да се успокоите. Макар и още рано в кръчмата има и други като вас, които закусват алкохол, вместо шкембе чорба. Тук най после успявате с коняка да си поръчате и едно кафе.  Когато  почти доволен от себе си тръгвате, към вкъщи, внезапно се сещате, че на котлона сте оставили да се вари купеното от вчера мляко. От вашия ум беше избягала мисълта, че тока ви е бил спрян.  Със сигурност сега е пуснат и непоправимата беля е станала. Млякото е изтекло на пода!  Включена кафе машината също е помогнала за цялата неразбория в дома ви. Точно в този момент от тази мисъл на вас ви причернява пред очите. Вече сте обиден на целия свят. Почиствате криво, ляво и отново хвърляте поглед в белия лист със задачите от съпругата. Там пише, че трябва да прострете прането на балкона. Правите го, но забравяте, че прогнозата за времето не позволява това. Пускате телевизора си и се отнасяте някъде извън обидата и мисълта за нея. Уви! На следващата реклама, която с наглост ви показва едно и също, вие се събуждате внезапно от барабанен дъжд отвън. Дори в ушите ви пристига сигнал от гръм и ярка светкавица облива стаята ви в светлина. Скачате безпомощно.Втурвате се към балкона, но всичко е напразно. Почти сухото пране, отново е мокро. Махвате ядосано с ръка и обиден, че времето е успяло да ви върже поредната „тенекия” си влизате вътре.Тъкмо отпускате крака във фотьойла си, когато настойчив звън от входната врата, пристига неканен в ушите ви. Инкасаторът за тока е дошъл. Той ви предупреждава, че сте забравили предишния месец да погасите дълга си. Обещава ви, че ще постъпи с вас безкомпромисно, като ви спре тока. Обиден вие споделяте с него, че заради тяхното непостоянство, вече няколко ваши електроуреда са изгорели. Вместо да се впечатли от изказването ви той ви се усмихва злобно и казва, че това тях от енергото не ги интересува. Безкрайно обиден от това отношение към вас вие изпращате инкасатора до вратата и след това изпускате „вентила”, пак с поредното цветисто благопожелание. Вечерта най-после идва с вашата „смехоранка”. Съпругата ви се прибира от работа. Вижда каква сте я свършили през деня докато тя се е трудила. И започва с „тирадата”. Обиден от отношението и вие и заявявате, да си го свърши сама. Съпругата ви тропа изнервено с крак и ви казва, че не я обичате повече. На тези думи вие не устоявате и се усмихвате виновно. Сипвате по чаша домашна ракия за успокояване на напрежението. Докато поглъщате съвместно алкохолното „лекарство”, ви идва неприятната мисъл, че утре сте отново на работа. Това окончателно разбива вечерното ви настроение за любов с вашата „смехоранка”. Има защо! Сещате се, че шефа ви товари постоянно с несвойствени за вас задачи. Все набива в главата ви, че фирмата му се нуждае от човек, който може и работи всичко. С това изказване естествено не сте съгласен. Защото целия този многообразен труд се заплаща само с една заплата. При това според вашите убеждения, прекалено нищожна. Едва сте я почувствал взета между ръцете и мислите как да сгреете обидената си душа с нея, когато тя успява  ловко да ви се изплъзне. Трябва да платите задълженията си, ток, вода, бензин за колата. Парно! Вересията също! В джоба ви остават на топло едва няколко мизерни лева, за мляко и хляб. Има за какво да сте обиден!  Ама, че гадно отношение! Къде изчезна  доброто ви търпение?  Лягате почти пиян в очакване на следващия ден. За който никой не знае, дори вие, какво поредно изпитание и обида, ще нанесе допълнително, на разбитото ваше отдавна настроение.
-----------------------------------
Днес обидата пълзи необезпокоявано и скапва живота на всеки от нас. Децата са обидени от учителите, че пишат незаслужено двойки. А те пък, че са мързеливи и не си учат уроците. В семейството мъжът е обиден на жената, че взима по малка заплата от нея. А тя от него, че не си върши работата, като хората. В политиката, всяка партия е обидена на другата, че само приказва, а нищо не върши. От толкова много недоволни хора у нас живота се вгорчи. Дори шоколада вече, никому, не е сладък! Обидени сме дори от лошото време, което не ни позволява да си поемем глътка топъл слънчев въздух. Не може ли малките красиви неща, които заобикалят нашите тела, като цъфнали цветя, да сгряват измръзналата ни, от обидата душа!?

В. Софин. Разказ, размисъл за живота. Писан на 5.09.2014 и дописан на27.09.2014год. Боровец

Няма коментари:

Публикуване на коментар