Дъждовната отпуска

Три месеца бях под напрежение. Следих системно времето за да разбера, кога ще бъде хубаво. Целта ми беше да избера най-подходящото, слънчево, за да изляза в отпуск и да разпусна телеса на родното Черно море. И когато вече почти бях сигурен, че съм го улучил, като дълго чакана шестица от тотото излязох. Едва успях да покажа, краката си  без загар на плажа. Те още не бяха усетили сгряващата целувка на слънцето, когато неспирно заваля дъжд. Нямаше спиране! Не успях да мръдна от почивния дом. Ами сега! Какво реших! Хайде с жената в най близкия удобен хотел с вътрешен басейн. На другия ден слънцето се показа колебливо и тъкмо пусна топлата си усмивка, когато от нейде изплуваха нагли черните облаци, които без скрупули пуснаха студените си сълзи на плажа, право върху моето леко дремещо тяло. Скокнах като ужилен от стършел и заедно със съпругата ми се изнесохме бързо на бегом към почивния дом. Той съвсем притихнал очакваше вече мокрите ни тела за да ги подслони на сухо. Отново повторихме същата процедура, като отскочихме до хотела с гостоприемния басейн. Всяка следваща сутрин усмихнато слънцето ни призоваваше на плажа и после начумерен дъжд, успяваше без усилие да скапе настроението ни. Така  по-разписание  прекарахме и седемте почивни дни, които бяха взети все пак с карта за почивния дом. И докато все още се чудехме, кога най-после ще се усмихне хубавото време отпуската ми изтече, също като минало годишната изпечена с мерак ракия от мен. Стегнахме багажа унило и се завърнахме  вкъщи без никакъв тен от море. Едва бях размърдал крака на работа и лошото време, взе че свърши. Сякаш вълшебник бе размахал пръчица и пожелал слънцето да се усмихва повече. Пекна без милост! Без колебание глътна всяка капка от тревните площи, за които се грижеше моя милост на работа. И се започна едно непрекъснато поливане. Просто без край. Сякаш времето нарочно ми се подиграваше. Всички мои прогнози се оказаха напълно погрешни. Но виж моят шеф е роден с късмет. Докато той разхождаше щастливо крака по пясъка на плажа, не капна дъжд изобщо. И това ако е справедливост! Голямата заплата за шефа! Хубавото време, пак за него! Обаче се оказва, че някой трябва да кисне в лошото. И това разбира се бях аз. Малката заплата, пак за мен. Непрекъснатата, трудна работа също. Защо ли се оплаквам!? То аз ако бях роден с късмет, щях да ям масло с филия! Сега гълтам, маргарина мек и мисля, че съм наистина - щастлив човек!

В.СОФИН