Наздраве за любовта!

Когато вие приятелю, сте имали честта да стигнете възрастта от тридесет и пет години и все още, не сте успели да откриете половинката си, започвате да се притеснявате. Труден и невъзможен ви се вижда избора. Поредната мома с която сте се запознали, ви се вижда умна, но грозна. Преди нея, пък сте имали нещастието да бъдете с алкохоличка. На вас драги приятелю, явно не може да ви се угоди. Едната била прекалено висока за вас. Изглеждали сте, като джудже когато ходите с нея. За това и известно време, бяхте принуден да търпите подигравките на вашите, вече щастливо оженени приятели. А следващата, пък за ваш лош късмет се оказала толкова малка, миньонче, което до вас изглеждало, като дете. И когато най-после стигнете до правилния според вас избор, с момата от сънищата ви, тя ви отсвирва. Прави го не за друго, а защото и се виждате с остарели навици. Пък и вече не сте на двадесет. Започнали сте да се прошарвате. Косата ви белее. Дори започва да пада. Почти отчаян и примирен с мисълта за стария ерген вие излизате навън разхождайки се сам на лунна светлина. Тогава, ваша близка съседка, също стара мома ви среща на улицата и ви кани на среща. За миг онемявате от изненада, но после решавате, че все пак не е лошо да разходите краката си с нея. И ето ви, стиснал букет цветя, лично отбран или „приватизиран” от общинската градинка, вие чакате и тръпнете да се осъществи срещата. Уви! Съседката я няма! Това дългокосо и неразумно момиче, според вас е забравило за срещата. Съвсем изнервено, вие тъпчете, като гладен кон пред киното. Напред, назад и погледът ви все снове в часовника. Но това, изобщо не ви помага. Вече сте почти сигурен, че са ви вързали „тенекия”, или казано накратко са ви излъгали. Чувствате се, като голям шаран хванат със здрава примамка, който трепери безпомощно на въдицата. И когато, вече почти сте отчаяни и тръгвате, към къщи все още стиснал букета в ръка, срещате съседката. Без милост, вие искате обяснение за закъснението и. Тя ви поглежда дяволито, после ви се усмихва мило и ви заявява, че една дама, като нея има право да закъснее на първата си среща. Прави го не за друго а за да ви подложи на изпитание, като ухажор. Ако сте имали търпението да чакате, и все още сте тук, значи срещата ви, ще се окаже успешна. След тези нейни обяснения, вие смутено и подавате букета. Тя ви хваща здраво под ръка и ви замъква в близкото бистро, където си поръчвате кафе и се отдавате на сладки приказки за живота.  Едва тогава разбирате, че сте родени един за друг и естествено си организирате нова среща. За да  и покажете, че сте мъж който не трябва да се подценява а уважава, този път вие закъснявате. Съседката или вашата нова изгора ви пита, къде ходите блуждаещ в тълпата. На, което вие отговаряте, че сте искали на свой ред да изпитате търпението и, като целта ви е била не да я обидите, а да и докажете, че сте достоен мъж за нея. След срещата вие я изпращате до дома и, където на прага вместо вие да я целунете пръв и да се покажете като кавалер, тя ви се нахвърля жадно и впива лакомо устни във вашите. Изумен сте. Не знаете, как да реагирате, но все пак се предавате без бой безславно. И това е, защото сте усетили докосването на онези меки форми на които изложен истинския мъж не може да устои. Краката ви омекват предателски и аха да паднете, когато съседката ви внезапно ви оставя с думите:

-До скоро скъпи!

И тръшва вратата пред изненадания, ваш нос. Ето, че най-после след хиляди трудности и спънки в живота, вашият заспал до сега късмет се е събудил и проработил. Цели петнадесет години, вие сте търсили без успех щастието. А любовта се е оказала съвсем наблизо. На една ръка разстояние от вашия дом. Като се замисли човек, през живота ни който минава, като лента на филм, все търсим нещо. И най-вече любовта. Без нея просто не можем! А който твърди обратното е страхливец, не смеещ да вземе от живота всичко което му се полага.

На следващата среща, влюбените гълъбчета, двамата съседи, щом се видели и се обяснили в любов. Момичето изненадващо подвило крак пред тридесет и пет годишния ерген и с развълнуван от чувствата глас го попитало, дали той ще бъде любезен да я вземе за жена. Смутен и нерешителен съседа промълвил, че това решение  е много трудно за него, защото не бил подготвен още за това. Нямал годежен пръстен. Като чула обяснението му дамата на сърцето, съседката отново успяла да го изненада. Измъкнала от чантичката си златна халка и бързо я заклещила на пръста на все още дърпащия се мъж. И така решението било готово. То, ако жената не вземе работата в свои ръце днес, нищо няма да се получи. В съвременния свят в който живеем, все по често нежната половина на човечеството е тази, която умее и взима правилни решения, особено когато се касае за любов. Ролите са разменени. Мъжът все по често обременен от стреса в обществото, трудно се адаптира. Докато жената знае, как да оцелява и да пази личното си щастие. Все пак, да живее любовта! Важното е не друго, а че я има! И който я търси, няма начин да не я открие! Наздраве за любовта!

В.СОФИН