За ориентирането в живота

Отначало се чудех, защо е нужно ориентирането. Какво е това, което го прави днес наистина необходимо!? Оказва се, че ако ни липсва чувството за ориентиране в живота, спокойно можем да се изгубим в него. Хванати в капана му без милост ние се чувстваме безпомощни, сякаш сме деца. Умният и хитър човек се ориентира според обстановката в страната. Старае се да работи на място, където го ценят и получава прилична заплата. Под прилична се разбира, да има кола, жена, та дори и любовница. Красивата жена се ориентира, като търси богат любовник, независимо от възрастта му. Колкото повече пари, толкова по-добре. Родният ни политик също е способен и се ориентира правилно в живота. Влиза именно в онази партия, която е с най-големи шансове да влезе в управлението на страната ни. Големите деца се ориентират смело, към авоарите на родителите си. Други не издържали изтезанието на живота у нас търсят щастието си в чужбина. Оказва се, че всеки един от нас е зает с някакво ориентиране, което прави с цел да подобри жалкото си днешно съществувание. Но и другата цел е да задоволи безкрайните свои прищевки, които никнат като гъби постоянно. В заобикалящият ни красив, измамен свят едни искат всичко за себе си. Други се нуждаят от по-малко, защото са разумни и виждат, че в живота не всичко е материално. Ако не сме способни да се ориентираме правилно, винаги ще страдаме. Познавах един сръчен индивид, който много бързо се ориентираше, когато някъде се сложеше пълна маса. Изяждаше и изпиваше всичко до което успееше устата му да се докосне. Друг несръчен негов приятел едва успяваше само, да обере с език останалите трохи на масата. Казано просто, днес човек без особена ориентация просто е изгубен за живота. Неспособен да се бори и оцелява. Такъв индивид просто загива. Днес когато сме пред прага на нови парламентарни избори, много хора се ориентират именно към онези партии, които дават най-много пари при гласуване. Законът го забранява. А оцеляването го разрешава. Каква жалка картина само! Да се ориентираш там, където ти наредят. Или превърнат в послушно добиче, което остенът боде и го насърчава накъде да тръгне. Без право на собствен път! Без ориентиране! Защото  се оказва, че някои са поели по онзи послушен път в който няма личности, а само овце, които чакат спокойно касапинът да ги лиши от жалкото им недостойно съществувание. А бъдещето, че животът ще бъде по хубав и от песен, явно е избягало от нас така далече, че днес много от нас се чудят, как така дишат и още са живи. Как успяват да търпят нередностите в живота ни, които мачкат нашето аз и ни превръщат, просто в роби. Без мисъл и без чувство! Където липсва онова изящното изкуство, което ще ни върне, нашата почти изгубена идентичност!

В.СОФИН