Някога, може
би лани или тая година, в края на ноември упорит въдичар в един язовир се
опитвал да хване шаран за Никулден. Упорита рибата не кълвяла. Какви ли опити не
правил, захранка хвърлял, сменял куки,
подхождал различно, но всичко се оказало напразно. Времето било толкова
студено, че ръцете му премръзнали. Въпреки изпитата ракия от шишенцето, което
носел в джоба на дрехата си,не успял да се сгрее.
Към обяд към него се приближил друг въдичар със спортен сак
през рамо и рибарски принадлежности. След като поздравил заварения край язовира
колега, го попитал традиционно, дали шарана кълве. След като получил отрицание в отговор,
новодошлия си намерил място и хвърлил на свой ред въдицата си. Докато чакал
измъкнал от сака бира и я гаврътнал набързо. После драснал кибрита и на една
цигара. Докато пушел в него се обадил зовът на природата. Огледал се
риболовецът и като не видял никой друг освен тракащия зъби колега, който
замятал въдицата си, по скоро за да се сгрее, отколкото да хване нещо, се
облекчил във водата. Не успял да вдигне ципа на панталона си, защото примамен
неизвестно от какво, едър шаран се закачил на куката. Уверен в силите си,
риболовецът ловко измъкнал плячката и след
като я прибрал на сигурно място в една торба зад него, заложил отново въдицата.Явно
ожаднял отново защото, измъкнал нова бира, но този път размислил и я предложил
на колегата до него, който тракал зъби
от студ.
-Заповядай! –учтиво казал той. -Пийни една бира…!
-За да се сгрея ли с нея? Не и в тоя студ! –отказал биричката, премръзналия рибар и духнал на ръцете си, в опит да се сгрее.
-Ами, щом не искаш, аз не отказвам! –рекъл риболовецът
надигнал бирата и бързо я преглътнал. Докато палел поредната цигара,зовът на
природата отново се обадил в него. Едва свършил работа във водата на язовира,
когато нов шаран се закачил на въдицата.
-А бе наборе? Как ги правиш тия работи, та при теб кълве а
при мен не? –попитал завистливо заинтересуван, оня който явно бил роден без
късмет.
- Много лесно! –отговорил спокойно, опитния риболовец ,докато
изтеглял следващия едър шаран и на свой ред попитал неудачника:
–На теб студено ли ти
е?
-И още питаш! Не мога да държа въдицата повече!
-То и на рибата и е студено колега! Когато се позова на
повика на природата рибата идва да се грее и се натъква на куката със стръвта.
Огладняла просто не може да се откаже… А ти колега се отказа от бирата.
Веднага след това хитрият риболовец измъкнал успешно третия
си шаран за деня. Милостиво срещу пари го предложил на не успелия колега ,за да
не се окаже без риба за Никулден.
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар