Годината пълзи "Гадината"

Ей я на „Гадината”! Пълзи Годината! Най-накрая колкото и бавно да мъкнеше тежкия товар, колкото да мрънкаше вдигайки нервите на хората, най-после остаря благодарение на времето и със сигурност ще бъде обречена на заслужено забвение. А може би не?

У тази, наша мила родина, „Гадината” изпълзя задъхано на финала, търсейки помощ от напиращата, нетърпелива, новата…

Годината със слънчевата си усмивка, успя да обърка гражданите на републиката. То не бяха стачки, недоволни и волни събирания; то не бяха гласувания срещу пари, постоянни издънки в правителството и дори президента на страната ни, не забрави да се изложи… А в парламента обикновено решаваха съдбата на мнозинството. Благодарение на „Гадината”, успяха да вдигнат нервите на Времето при пенсиониране. Не забравиха, да се подиграят с чувствата на Акциза, като решиха, кога да се вари ракията. Раздвижиха и мързеливата Винетка с цел шосетата  в страната да почувстват новия комфорт създаден от времето, което направи дупки по- пътищата. „Гадината” реши, че не трябва да се взимат по-двадесет заплати при пенсиониране.

„Какво е това?” –попита  тя. „Разхищение!”  Вместо да си пълзите кротко вкъщи като мен, вие мнозинството вечно мърморите объркани?”

Да, ама на кого му пука? На ония зад границата, или пък тия на нея?

„Гадината” му с „Гадина”! Успя да мушне бежанци отвън, които поискаха убежище, което не сме в състояние да дадем. То на нашите хора, някой дава ли им подслон? Дава ли им по-ниски данъци, по високи заплати и равнопоставеност в Европейският съюз?  Някои пък притиснати от „Гадината”,успяха да се снабдят с  билет, който ги направи безработни.

Икономиката ни, за кой път през Годината, да се не види и „Гадината” се опита да изплува отгоре. Да ама, кой и дава?

То не бяха магистрали, то не бяха цъфнали дупки, като кални цветя по асфалта…  Щастливи хора се опитаха да променят нещата, като блокираха пътищата в страната. Но Годината, „Гадината” продължи да пълзи тихо, безмълвно до края…

Виковете и недоволството на мнозинството, бяха заглушени с бомби, които се чуха като ехо чак от чужбина. Изплува недоволен въпросът: „Кой е виновен и кой не е?”Кой мъти тероризъм и защо?”

Дори това, побърка мозъците на всички в републиката и успя да скара правителството. Явно всичко става само, заради пари. Пари, пари и пак отново, „Тях”! Брей Годино! Брей „Гадино”? Не ти стигна това, че мнозинството у нас издъхва от глад, мъчи се в студ и се поти в страх… Защо ти беше нужно да наливаш масло в огъня? Защо ти бе, усилието да смъкваш нацията ни на колене, пред гостите отвъд океана? Нима и вонящият въздух в страната ни, ще бъде обложен с данък? Или пък мислещите глави на парламента са решили друго?

Всяко парче земя, да се присъедини доброволно и без насилие в помощ на Европейският съюз в който ние сме слуги. Пък и ако се размислим, на нас за какво ни е? Вместо да буренясват и хващат тръни нивите ни, чужденците, ще ги ползват. За нас общините са се погрижили благородно за последните ни два метра, които всички нас чакат. Вярно срещу заплащане, но със сигурност някога и те ще се окажат спорни.  Но това, ще го реши новата Година. И като си помислим! Всичко какво измъти тая „Гадина”! Пълзя Годината и задушава всяка искрица появила се недоволно в помощ на мнозинството.

А сега накъде? Напред! Към края на „Гадината”! И началото… Началото на новата пълзяща тихо „Гадинка”. Или пък, ще бъде разумна Година? Едва ли!

Чакат ни избори! Нови! С нов президент и нова мъка, която скрито да давим в домашна ракия без акциз.

А нацията, а безработицата, а България? Дали ще, я има или не единствено и само от нас зависи. При това зависи, ако успеем да размърдаме по- бързо новата „Гадинка”. Дали ще бъде пълзяща и безпомощна като старата, дали ефективна, това наистина единствено, времето знае.

В.СОФИН