Веднъж реших любопитен да проверя, коефициента на интелигентност
при сина ми. Зададох му съвсем обикновен според моите схващания въпрос:
-Синко! Кажи ми, какво е бумага?
-Не знаех, че си толкова неук татко. –обърна се с усмивка
към мен той. –Като си толкова любопитен и те интересува отговора на някакъв
въпрос влез в интернет и провери! Чичко „Гугъл” знае всичко!
-Абе, той може и да знае, но ти синко дали знаеш? –продължих
упорит да упорствам, в очакване на интелигентен отговор. И той естествено не
закъсня:
-Изобщо за какво ми е да знам? Не ме вълнува бумагата! Нито писана,
нито не написана! Мен ме интересуват в момента електронните игри в интернета и
печелившите числа от тотото! Напоследък дори бях решил да опитам и на рулетка…
-Там може само да загубиш! –прекъснах го тихо, отчаян от
липсата на разбиране.
-Да бе! Да бе! В кой век живееш татко, та не знаеш, че има
математика? Трябва само да изчислиш вероятностите и печалбата сама, ще падне в
джоба ти.
-Да бе! Да бе! –опитах с ирония да оборя мисълта на сина си.
–Както виждам, не си забогатял от седене пред компютъра. Или криеш нещо?
-Защо ми е да крия? Не ми се забогатява, точно сега татко.
Ти си здрав, работиш и ми даваш пари. За момент това ми стига. Не съм алчен!
„Виж ти! Виж ти!” –замислих се впечатлен. Явно коефициентът
на интелигентност при сина ми работи. Как можах да се усъмня дори за миг в
способностите му. Та нали това е собствената
ми кръв и плът!
„Работи тате, докато си жив, пък после ще му мисля! Нали
имам интернет?” –Тия неказани гласно думи от сина ми, изплуваха и прозвучаха в
моя мозък. Внезапно окрилен, почувствах
как, като мълния мислите ми се възнесоха свободни, необременени с нищо в
задушаващата, приятна атмосфера на демократичната
страна в която живуркаме, а не живеем.
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар