На сбогуване!

Не плачи, мамо, не тъжи,

че  станах отчаян, наркоманче,

наркоманче, мамо, разсипия! /разсипниче/

Не плачи, че тебе клета оставих,

без пари за мен да жалиш…

Но кълни, мамо, проклинай,

таз сбърканата, политика наша,

дето мен с приятели пропъди

по тази пуста чужбина!

Да ходим, да се скитаме,

безпарични, клети недраги!

Аз зная, мамо мил съм ти,

от дрога, може да загина!

Като облак тих, с нишка невидима,

решил съм утре рано, да премина

през граничната отъпкана бразда!

Но кажи ми, тук какво да правя,

кат си ме мамо, сиромах родила

със сърце, мъжко гневящо,

та сърце мамо не трае,

да гледа лъжливо, как бесней

политик над бащино огнище…!

Там дето на село съм пораснал

и мляко майчино засукал

Там, дето момиче хубаво

зелените си очи вдигаше

и с онази светла усмивка

поглед, в мен любовно впиваше…

Там дето под дърво зелено,

Не остана, кат дете, коляно

 здраво мое обелено!

Ах, мамо моя и единствена!

Прости ми и веч прощавай!

Аз вече смело граница прекрачих,

Оставих всичко тук,

 що обичах, тачих!

Без глас останал, родината напускам,

на воля там, нейде, да се друсам!

Там в чужбина, за мило, за драго,

за теб, за мен със дрога

бизнес  с канабис, ще подхвана…

Пък, каквото съдбата покаже

и кесията празна, юнашка.

Ако ти чуеш маминко,

че дрога безмилостно мен е убила.

Не плачи, не хлипай, не тъжи!

Паднал съм, с усмивката блажен.

Нито пък тогава, слушай хората

дето ще кажат против  мене -

„Наркоманче някакво излезе”

 Тихо, плачешком иди,

непоколебимо, смело в общината!

И със сърце майчино, кървящо

 горчива истината разкажи

на управниците вечно, некадърни!

Нека  да знаят – разберат!

Колко гладни българи

 недраги са прогонили,

и в чужбина на „хиените” оставили!

Кажи им майко, да си спомнят!

Как свободни зрееха житата,

как птици волно,

неограничено, пърхаха из небесата!

Щастливо кълвяха в ниви семената,

и бяха заедно в България

далеч от нищетата в самотата

и грохота изригващ

днес,  лава от душата!

В.СОФИН