Старостта без жал, бърка в ушите,
жестока, боде с
остриета очите!
Умело танцува, мила
съдбата,
ревматично със болка,
гали краката!
Изпъкнали вени,
измъчени потни
превземат сръчно,
ръцете работни!
Косата окапва, белее главата,
бръчки превземат упорити, челата!
Разгневени устата, неволно изпускат -
ругатните задъхано,
корени пускат!
В усмивка ехидна, търси опора –
гърлото болно, кашля с умора!
Дочуло шума, тих на морето,
препуска бясно, изморено сърцето!
Старостта сбръчкана, спряла у двора -
живота износен, кипящ
във мотора!
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар