Ах! Колко
хубаво, дори прекрасно е да сме неграмотни в нашата държава!
Вървим не потискани, свободни от ангажименти. Не мислим за
нищо, освен как да ни мине, по-леко денят и откъде да намерим нещо за ядене.
Другото не ни вълнува. Дори изобщо не ни
интересува!
Влизали незаконно бежанци от други страни. Щом могат, нека
влизат! Без това няма армия, кой ще ги спре? Турция! Нас това не ни интересува.
Щели да увеличават годините за пенсиониране. И какво от това, като повечето
хора у нас са без трудов стаж!?
Данъка за винетките, щели да вдигат. Защо пък не, като
караме каруци и измъчваме кон!?
Искали да намаляват двадесетте полагащи се заплати на
полицаите при пенсиониране. И какво от това? Те пак, ще използват палките си
срещу нас неграмотните, посегнали на хляба на имотните!
При всички избори провеждани у нас, давали пари при
гласуване. Защо пък не? Всеки лев е добре дошъл в това студено, изтръпнало
време за живеене.
Опитват се да тормозят населението ни с терористи? А
по-нивите ни? Те бъкат от крадци. Няма човек по-селата който да не е пропищял
от тях. И какво? Нищо! Животът продължава да тече, като река и да изтича от
спукания бент наречен държава!
Пука ли ни? Не!!! Дреме ни на шапката!
Да ама проблемът, често е в грамотните.
Все недоволни, все искат нещо, все стачкуват и тормозят
мислещите глави в парламента.
И какво? Тук, там успяват да пробият кордона от неуспехи с
някакъв мимолетен, временен успех. И какво от това? Пак страдаме ние
неграмотните. Тъкмо се зарадваме на постигнатото от страна на образованите,
когато управляващите у нас предизвикват нова ескалация в нервите на всички. Я
електричеството ще вдигнат или водата.
Ще ни говорят за икономика, която липсва у нас, защото е пропълзяла с хитрост от разградения ни двор
и е избягала на запад.
Постоянно слушаме с ушите си, които за съжаление на
управляващите, още чуват, че у нас са нужни реформи. Трябвало жертви! Само така страната ни щяла да се изправи на
крака. Как? Без особено производство. Без да се следва вътрешния глас на
народа. Как ще се постигне това? Никак! Защото у нас други дърпат конците,
други решават, какво да бъде и с кого, а не ние братя, грамотни, имотни,
неграмотни и без имотни.
Така, че вълнувайте се! Но внимателно, стачкувайте, ругайте
и мислете, защо трябва да сме неграмотни? Кому е нужно това? Защо трябва все
някой отвън да решава съдбата ни? Та ние бъркаме ли се в техните вътрешни
работи в страните им? Не! Но и да искаме, няма как да ни огрее, защото казват
който не слуша, може и бомба чужда да опита.
Целта е ясна. Мълчим, когато ни се карат, скимтим, като
малки безпомощни кученца, ако сме се провинили и се молим. Молим се на Бог.
Нека той спасява България! Ние просто не можем. Не защото не го искаме, а
защото друг отвъд океана определя със сила живота ни, в една земя наречена от
тях „ могъщите” с обидното за нас име: „Територия!”
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар