Спри го бе!

                                                                           

       -А бе Мунчо? Какво ке кажеш, ако ти покажа как вози старата Симсонка, останала ми някога от дядо? –попитал Геле приятел, който никога през живота си не се бил качвал на мотоциклет.

-Ама я съм свикнал пеша да одим! Или с колело!? –опитал се Мунчо да отбие мераците на Геле.

-Виж! Оно е лесно Мунчо. Също като колелото има педали. Требва само да даваш газ. Ей я на тука... Ръчката отдесно! После въртиш педалите и изкачваш баиро...!

-Е па, щом е така, мое и да опитам...! –съгласил се веднага Мунчо и добавил:

-Ама, ти само го запали за по-лесно!

Речено! Сторено!

   Настанил се Мунчо на стария мотопед  Симсон и когато двигателят и замъркал доволен от запалването, потеглил нагоре по-баира над селото, където живеел.

    Въртял педали той, давал газ и все повече се отдалечавал от Геле. Видял това изплашен той извикал:

- Мунчо! Чекай бе! Къде хукна? Спри!

     Да ама Мунчо, който никога досега не бил мирисал бензин продължил да изкачва със Симсона баира.

Колелото е лесно. Спираш да въртиш педалите и то престава да се движи. Да ама мотоциклетът упорито отказвал да спре и все бягял ли бягал напред.

-Спри бе! –крещял зад него Геле и бягал нагоре по-баира по  Мунчо.

-Ама как? –ревнал тогава изплашен Мунчо. –Как да спра, като незнам...! Не въртим вече педалите, ама  пустата му Симсонка, не спира...!

   Добре, че баирът бил прекалено стръмен. Стигнал задъхан приятеля си Геле и му наредил да не дава газ на Симсона.

-Ама оти? –задал  въпрос Мунчо, нищо неразбиращ.

-За да спреш бе Мунчо! Да спреш...! –задъхан едва промълвил тия думи Геле.

Спрял да подава газ Мунчо и упорития стар Симсон, някогашен спомен от дядото на Геле, като въздъхнал, най-после угаснал.

-Я! –учудил се Мунчо, докато все още съвсем уплашен въртял очи. –Па оно било лесно бе! А па я си мислех, че има  некаде друга ръчка за спирането... Оти не ми каза по-рано това бе Геле? А тръчиш като луд по-баиро зад мене?

-Я ли тръчим или ти бегаш като откачен...!?

-Оно Симсонката ти е виновна. Я като ти рекох, да не се качвам, ама ти.... Ке се качиш, та ке се качиш!

-Другио пат, ке си знам! Това ке ми е уроко...!  -отвърнал Геле изпотен от бягането по-баира.

-Другио пат Геле, я просто нема да се качим...! Мене ми е добре с колелото! –казал Мунчо и проследил с поглед отдалечаващия приятел Геле, който го оставил да се връща сам пеша до селото, където и двамата живеели.

В.Софин