Поради
обстоятелства наложени от живота Вие приятелю усвоявате нова професия. За нея само сте
чували, но никога, не и упражнявали.
Като за начало Ви
дават куп задачи, които решавате с помощта на Елка. Понеже Вие сте свикнали,
никога да не се доверявате някому, нямате доверие на машинката. Затова усърдно
се заемате, с помощта на химикалката и нейната дружка тетрадката, да проверите
отговорите.
„Ами ако сгреши!? Нали все пак е машинка? Нищо, че
изчислява, уж правилно.” –минават мълниеносно мисли в главата ви, докато
събирате, изваждате, делите и умножавате
поставените задачи.
Неусетно унесен в
работа, забелязвате, че е свършила специалната индигирана хартия. Търсите нова
и намирате от старата, която не е химизирана. Изнервен се хвърляте в търсене на
индиго. Когато цял плувнал в пот не го намирате, вдигате рамене в отчаяние предавайки се. Точно
тогава, до вас се приближава счетоводителката, която любезно го предоставя на
зарадваните ваши за момент ръце, които
за момент си бяха помислили, че с писането е свършено. При това, тя го измъква
именно от онзи шкаф, който току що сте претърсили.
„Какво да се прави!?” – мислите. „Някои неща, дори изложени
на показ, стават, често невидими за притеснените от зор очи.”
Въздъхвате успокоен донякъде и като мушкате индигото между
листата на документа се хвърляте устремно с химикалката в бой. Пишете. Смятате.
Дори пускате Елката за да не скучае самотна отстрани. Проверявате отговорите,
смятайки на ръка в отделна тетрадка, както винаги недоверчиви от помощта на
техниката.
-Добре! – неусетно плъзва свободно дума от устата ви. Тъкмо
сте успели да свършите писането и потта на изтерзаното ви стресирано чело почти
се е уталожила, засъхнала, когато установявате, че индигото, което е било във
ваша полза е успяло някак си да се обърне обратно. И целият ваш труд почти е
отишъл напразно, защото на другия лист липсва писаното. Предателските ваши ръце
от смущение или нарочно, кой ги знае, вместо правилно да поставят индигото, са
го обърнали в грешната посока. Псувате мислено късмета си. Все пак не се
предавате и отново се хвърляте в щурм с химикалката. Сега ви се струва
по-лесно. Все пак задачите са решени. Нужно е само да пъхнете правилно индигото
между листата на документа и да повторите упражнението. Справяте се чудесно.
Дори успявате да избършете новата пот, която в жегата отново изплува от челото
ви докоснало за момент напрежението.
Тъкмо поемате
въздух успокоен, когато без пощада счетоводителката ви подава нова фактура,
която крещи до Бога, че трябва да бъде писана, смятана и решена правилно.
Нямате избор. Хващате химикалката отново и дърпате леко
изморената от работа Елка, която няма как да откаже съдействие. Все пак, по
навик пак ще проверите работата и.
„Може тоя път да е сгрешила!? Кой я знае? Добре, че е
тетрадката, която ме радва с правилните решения.” –минава пак мисъл в
обърканата ви от задачи глава.
Било лесно! Кое днес? Роден още отначало, трябва да се борим
с живота, докато можем. Пък после... Кой го знае? Времето... То ще каже и ще
реши, кога да ни накаже!
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар