неделя, 31 юли 2016 г.

Когато споменът проскърца...



За пореден път и тази нощ доволен споменът проскърца зъби и се вмъкна насила в съня на една възрастна жена. В него тя отново бе младо момиче.  Облечено в народна носия. Нагиздено с мъниста, като картинка. С кобилица на рамо с две празни менчета тя, някогашното момиче отивала на чешмата, която шумяла в дървеното си корито в края на селото. Там срещнала Стоян. Подпрян на овчарска гега,  с усмивка дяволита на лице, той поел с вода бащините овце. Шумяла чешмата, пълнела коритото и съвсем случайно чула разговора между двамата млади тогава, Стоян и Радка.
   Като видял момата , да пълни менците с вода, ергенчето не издържало и възкликнало:
-Ей моме! Жаден съм! Много съм жаден... Да знаеш...!
-Че кой ти пречи? Пий! – чула се пак да приказва на сън старата жена и подала, едното менче на Стоян.
-Че да пия! Щом казваш.... Да ама аз не искам от менците... Не съм жаден за вода... –продумал аленеещ бузи, срамежливият Стоян.
-А за какво Стояне? Кажи, не се срамувай!
-За тебе Радке! За тебе! Когато те видят очите ми, ожаднявам...
-Не те ли е срам. Да приказваш такива думи Стояне? Още сега ще кажа на мама...!
-Па кажи! И аз ще продумам довечера на тейко си, и ще ги проводя с мама, да те искат...!
-Ама , аз не те искам Стояне...! –опънала се Радка уплашена.  –Не те искам... Обичам друг!
   Недоволен този път споменът проскърца отново в паметта на старата жена и грубо я събуди.
    Възглавницата на Радка, останала стара мома, беше плувнала, цялата от сълзи.  Хлипайки на глас,  въздишайки тежко тихо  казала в тъмнината:
-Е-е-х Стояне, Стояне! Защо не ме грабна тогава... А ти любими слушаше лъжите на едно изплашено, неопитно момиче... И повярва...! Пък аз те обичах! Обичах те...! Но ми остана само единствен той, споменът за тебе, който идва в съня ми... Виждам те отново, как поиш овцете в дървеното корито с вода от чешмата, как ти подавам менчето да пиеш, а ти дори тогава ми даде китка цвете. А пък аз, неразумната я хвърлих в коритото, което я отнесе, нейде далече от мен... Далече за да не я видя никога... И теб също!
Много години минаха оттогава. Чешмата все още тече между буренаци избуяли от глътката и. Коритото изгнило, отдавна го няма. Овцете и те липсват. Няма го и Стоян.
     Остана само той, скърцащият спомен, идващ в съня понякога на старата жена.
   Нощта е дълга. Споменът вечен. Устоял на капризите на времето, той идва тихо всяка вечер. Идва с болка, която е непреодолима. Всичко си отива. Променя се. Единствено някъде кротко остава,съвсем самотна, несподелената любов. Тя остава в сърцето на влюбения, което докрай докато тупти ще кърви и ще търси истината. Истината която вечен, споменът скърцащ  зъби, ядосан нощем смущава мислите на Радка.
В.СОФИН  

Няма коментари:

Публикуване на коментар